“Рано е да се каже”, отново ни казва мутрата
Ще припомня отново стар виц. Има връзка с новата (политическа) обстановка в навечерието на предизборната кампания.
Това беше първият анекдот за мутрите, който чух в началото на прехода към масовата мутрификация. Осмиваше дебеловрат новобогаташ, който попитал продавача как се борави с току-що купения от него златен часовник с диаманти по корпуса. “Когато двете стрелки се съберат в горната част на циферблата, значи е точно 12 часа”, обяснил продавачът. Мутрата излязла навън с навит ръкав. На стръвта веднага клъвнала мутреса. Поинтересувала се колко е часа, но двете стрелки още не се били събрали и дебеловратият отвърнал неопределено, за да не се изложи : “рано е да се каже”.
Намираме се в период, през който отново се задава въпросът във всички телевизионни студиа дали двете стрелки на “войнолюбците” (по Румен Радев) ще се съберат в решаващия 12-ти час за съставяне на съответното парламентарно мнозинство и ще създадат най-сетне най-дългоочакваното правителство в най-новата ни история.
Отговорът е “рано е да се каже”. Мутрата не се e изказала по ключовия въпрос. Прекрасно знае, че няма вариант за съставяне на правителство, в което да навива лично пружината на общия механизъм. Но се надява насреща си да има мутреси, които да впечатли и да му пристанат.
Появи се първото социологическото проучване, което отрежда възможна загуба на мутрата на 2 април. Дали?
“Рано е да се каже”, но е време избирателите му да се замислят дали с гласа си да продължават да го поощряват да запушва с туловището си политическата развръзка.
Ако сигналът от Америка срещу пазителя на финансовите тайни на корпорацията ГЕРБ Владислав Горанов не им стига като сигнал за промяна, май ще ходим пак на парламентарни избори и след 2 април – наесен, когато ще се броят мутрите.
И за “университета” на мутрата Тодор Живков все беше “рано да се каже” кога ще се махне от върха, за да настъпи промяната, но накрая му се наложи да осъзнае по трудния начин, че е закъснял фатално с отстъплението от токсичното си всевластие.
