Рашисти признаха за омразата срещу българите в Русия
Ако си направите труда да отворите връзката към този текст, ще научите нещо известно, но неизречено от България.
Визит членов руководства Национального Движения „Русофилы“ в Москву
Според съобщението на сайта “Русофили” тук се състояла среща на български с руски русофили. На първо място българските и руските русофили обсъдили борбата с русофобията в България.
Но има и друго. Щели съвместно да се борят и с българофобията в Русия. Ето това е новина за мнозина тук, които не са обърнали досега внимание на този факт.
С русофобията в България всичко е ясно и все повече се изяснява. Дори и да не е имало такова нещо, страхът от руските заплахи с ядрен апокалипсис наистина пусна корени (и) у нас.
Но българофобия в Русия? Да сте чували българска партия, медия, институция да е регистрирала това явление, което е факт на публично ниво там от много години?
Много пъти съм писал и питал, защо няма реакция на България (пак повтарям: на медии, партии, институции) на вълната от обиди в руските медии спрямо българите като народ.
И ето, че получаваме признание тъкмо от рашистите, че има такова нещо като българофобия в Русия – макар да е смешно да се говори, че руснаците изпитват точно “фобия”, т.е. страх от “братушките” за които се изказват с омраза и презрение като за нисши същества.
Срещу българомразието в дребна и безопасна Македония пада голямо зъбене на всякакво ниво у нас, но на руската имперска надменност и злоба срещу България и българите практически няма никаква реакция тук – ако изключим един-два случая на любезно институционално несъгласие на София след обидни изказвания на вицепремиера Рогозин или негови шовинистични подобия в раzия.
И още нещо няма в Русия: няма българолюбие. Не е като в Америка, където поздравиха България за 3 март с осветяване на мостове в цвета на националния ни трибагреник.
НА СНИМКАТА: Ниагарският водопад оцветен в бяло, зелено и червено в чест на 3 март. Да знаете нещо подобно да се е случило някога в раzия?
На ум не им идва на “братушките” подобен жест.
Ние самите сме ги убедили, че не заслужаваме уважение с нашето раболепие и престараване, поради което те са убедени, че са спечелили завинаги “умовете и сърцатаа” на българите, от които очакват само покорство и безкрайни благодарности – включително за съветската окупация, обезличаването и отдалечаването на България от европейския й път, по който още не можем да наваксаме състезанието с европейските ни събратя и сестри заради изоставането в жизнения стандарт.
