Рашисткият енергиен шантаж кара Европа да пести, а тук осветяваме с прожектори „съветските светини“

Иво Инджев

Честите избори в България потвърдиха правилото без изключение от него: нито една партия не си поставя като предизборна цел обещанието да се противопостави на съветската монументална окупационна символика у нас.

Само че задаващия се кастинг за нов парламент все пак се отличава от всички предишни именно по това, че съветските ни окупатори се доказват днес чрез рашистките им последователи като злодеи, достойни да бъдат санкционирани, вкл. с одобрението на България. И въпреки това няма партийна платформа, върху която да стъпи багер за демонтиране на съветските жалони на робството, както ги нарече покойният автор на част от скулпторите на МОЧА проф. Любомир Далчев.

България все така се снишава в духа на завета на диктатора Живков. Надява се ураганът от гняв, предизвикан от рашистката агресия в центъра на Европа, помитащ по пътя си съветското имперско наследство в бившите колонии на Империята на злото, да ни подмине.

В Москва забелязват българското навеждане и се възползват от свалените ни гащи. Минават в контранастъпление без съпротива от българска страна. Както при окупацията на царството ни от септември 1944-та.

Нито една българска институция не е дала повод да бъде шибана с рашисткия камшик на омразата срещу България, но отколешните ни господари са строги. На тях това не им е достатъчно. Те искат пълно покорство. Настояват за него в доклад на външното министерство на империята, който завършва именно с такова “пожелание”. След констатация, че в България никой не пречи на рашизма да си развява съветското знаме, рашистката т.н. дипломация зашлевява българските власти със заключението, че могат да се постараят и повече, за да угодят на Москва. https://www.dnevnik.bg/sviat/202

В нашата гостоприемна за рашизма държава съпротивата срещу имперската монументална наглост се осъществява на индивидуално ниво. Отделни смелчаци си позволяват да изразят мнение на някои от Монументите на окупационната червена армия МОЧА. Именно върху главите на тези отделни българи се лее шовинистичният съветски гняв в доклада.

Депутати, като Петър Славов и Мартин Димитров, зададоха в лично качество въпроса, който съм повдигал многократно: защо изобщо стърчащият над всичко в центъра на София МОЧА се осветява с прожектори нощно време? И колко струва това на общината?

Отговориха му подигравателно, че…не знаят колко струва.

Сега питам пак в контекста на дружните вайкания за скъпата енергия и “хаоса в енергетиката”, лай(т)мотив в синхронното плашене на хората от страна на президента Радев и на бившия му противник ББ: ще продължат ли да осветяват МОЧА и подобията му по чисто комунистически маниер, за който беше характерно, че се харчеше безотговорно енергия (радиаторите дори нямаха регулатори)?

За демонтиране даже не питам. Докато на върха на държавата са монтирани осветителите на съветската им светиня, делото по съпротива срещу съветското монументално натрапничество ще продължи да бъде лична кауза. Тъжно е, но е факт, който се открои по-ярко от всякога от заревото на пожара на рашистката агресия на отсрещния бряг на нашето Черно море.

Цяла Европа, рекетирана от руския енергиен шантаж, се готви за икономии. В богатите алпийски държави Австрия и Швейцария се обсъждат варианти за ограничаване на нощното каране по зимните писти, за да се пести енергия.

Най-бедната страна от ЕС, за разлика от Австрия, която и досега отказваше да осветява своя МОЧА в центъра на Виена, все така си осветява фетиша на светската окупация.

Дори и на малката отстъпка от неговото прославяне нашите рашизоидни институции не са съгласни. “Ни шагу назад” е заповедта, която продължават да изпълняват.