Рашисткият махмурлук от отровните лъжи тепърва предстои
На 4-ти април в София се състоя международна конференция, посветена на разпространяването на дезинформация в Югоизточна Европа.
Беше интересно да се чуе от първоизточниците с какви проблеми се сблъскват в това отношение наши съседи като Румъния, Сърбия, Молдова и Албания (последната единствено не се оплаква от агресията на руzката пропаганда, а от дезинформация “родно производство”, докато липсата на интерес към руzкото там е такава, че дори е закрита специалността руска филология в столичния университет).
На пръв поглед сме втори след сърбите по влияние на рашизма в региона от гледна точка на това каква част от населението си пада по руzкото. Там положението е далеч по-тежко отколкото у нас. Сръбският говорител на конференцията Стефан Янич дори иронизира, че няма нужда Русия да плаща за пропаганда в страната при толкова много желаещи да я разпространяват безплатно.
И все пак, както вече узнахме от едно актуално изследване, държим първенството по разпространение на руска дезинформация, каквато бълва руското посолство в София. Заразата в България по този показател надхвърля аналозите във всички балкански страни взети заедно.
Защо? Ами защото българските медии безкритично я разпространяват. Нещо като плъховете от корабите през средновековието преди европейците (венецианците най-напред) да разберат, че точно те са преносителите на чумата, поради което започнали да налагат карантина от 40 дни престой в пристанищата си на корабите, пристигащи от Далечния Изток, за да се уверят, че на борда няма болни.
Болните ни от рашизъм медии не страдат от никаква карантина, а мерките на държавата в това отношение са като онези, които би трябвало да произтичат от закона за обявяване на комунизма за престъпен режим, но изобщо не действат.
Един германски журналист ми каза с учудване вчера, че в българските хотели масово се излъчват (уж забранените според общоевропейското решение) руски телевизионни канали.
Няма нужда да ходим по хотелите, за да се уверим каква е бутафорията на противодействието на рушизма у нас. Минете покрай паметника на Николай Игнатиев на ул. “Сан Стефано” в центъра на София и ще установите, че там си стои указателната табела, според която паметникът е поставен в чест на посещението на Путин в София през януари 2008 г. (на авторските снимки по-долу)
Военнопрестъпникът е на почит тук!
Онова, което нямаше как да кажа на конференция (дори да бях поискал за кратко микрофона) относно разпространението на рашистка дезинформация в България – тема, която следя с особено внимание още от годините, когато никак не беше “модна”, успях да споделя пред микрофона на германското обществено радио Дойчландфунк. В повече от час запис (част от който е планирана за излъчване на 3 юни) дадох и пресни примери.
За някои съм писал наскоро. Споменах безкритичното разпространяване от български(те) телевизии на пропагадния финт на руския престъпник Пригожин на 2 април. За пореден път той обяви, че неговите наемници били превзели Бахмут и си разпространи среднощно видео, заснето с уреди за нощно виждане, което доказвало, че градът бил паднал в ръцете му “юридически” (защото кадрите, абсолютно неясни с неразпознаваем фон) го показвали в административния център на града.
Наши(те) телевизии на практика угодиха на онова, което войнолюбецът искаше да се “види” без критичен контекст и без да изчакат украинската гледна точка, която се появи по-късно. Който се хванал на лъжата, хванал се. И ако не е проследил развитието на сюжета е станал жертва на поредната фалшива новина на рашизма.
Неволно ли беше подвеждането? Не се наемам да спекулирам, но фактът си е факт. И далеч не е единствен. Незнанието или неразбирането не са оправдание за квалифицирането на едно деяние като престъпление.
В московията, разбира се, действат още по-брутално на пропагадния фронт. Вижте само как си величаят вожда. Показаха снимка от негово ръкуване със Си Дзинпин в Москва, на която дребосъкът Путлер изглежда по-висок от китайския гост. Световните медии разпространиха кадри с истинската пропорция.
Дреболия в угода на дребния комплексар? Не, става дума за манията за величие от поредицата “ съветският микрочип е най-големия на света”. Наблюдаваме съзнателно градената и поддържана лъжлива картина от розовото ковьорче, какъвто представлява екранът на руzкия телевизор. Той е криво огледало, но един ден, когато поданиците на Путлер открият, че са ги хранили системно с лъжи, всичко това ще се върне на режима под някаква форма на реакция, характерна за излъганите мозъци, поддали се на манипулациите.
В разгромената нацистка Германия изтрезняването беше организирано от победителите, които накараха хиляди германци да посетят концлагерите и да гледат документални филми за извършените там зверства. Опозиционни на рашизма гласове днес припомнят и обратния случай като пример, как дори и да е на страната на доброто срещу злото, дезинформацията може да причини щети с дълъг срок на действие.
Такъв е случаят с измислената от британците лъжа по време на Първата световна война, че германците използват трупове на собствените си войници за преработването им за разни полезни цели (сапун и т.н). След войната британците си признават измислицата, но нацисткият режим използва случая, за да дискредитира по аналогия всяко неприятно за себе си твърдение на съюзниците през Втората световна война – вкл. именно за концлагерите, където този път действително са били “обработвани” човешки останки за “практични цели”.
Обобщено кратко: целият свят вижда рашистките лъжи (в Киев за три дни, “нямаме щети и жертви” на фона на кадрите на огромни разгромени рашистки танкови колони, всичко върви по плана, украинците сами си бомбардират градовете, в Буча труповете на цивилни са “постановка”, унищожихме хиляди хаймарси (при положение, че тези американски системи за залпов огън са десетки на терена), унищожихме украинската противовъздушна отбрана още в първите часове на специалната операция и т.н.). Единствената печалба от това безмозъчно лъготене е временното объркване на истината за доброто и злото в главите на жертвите на тази пропаганда.
Много ще ги боли главата, когато изтрезнеят.
