Равносметката от 3 месеца руска агресия: пълнолудието на православната джамахирия засенчва досегашните рекорди по малоумие

 Иво Инджев

Някой вярваше ли, че Украйна ще се съпротивява успешно на руската инвазия цели три месеца?

Да, малцина вярваха поначало, че Путлер ще нападна Украйна. Парадоксално, но почти всички анализатори, разузнавания, политици, журналисти повярваха на лъжите на режима в Москва, че няма да има такова нападение, тъй като то изглеждаше като малоумно начинание без изгледи за какъвто и да било положителен сценарий за подчиняване на 44 милионна Украйна, подкрепяна от военен съюз с обща икономика, която превъзхожда руската приблизително 30 пъти.

Вярата, както се вижда, стана жертва на фактите. Ще обобщя схематично към днешна дата някои от основните реалности. 

Измамата на Кремъл сработи що се отнася до самото нападение, но всичко, което последва, разби дълго градената вяра в смятаните за неизбежни и неумолими дадености, неподлежащи преди 24 февруари  на съмнение. 

Вярващите в бързото превземане на Киев и Харков за два-три дни днес не могат да повярват на очите си. Бившата и настоящата столица на Украйна не само не бяха превзети, но и принудиха руските агресори да отстъпят.

Вярващите, че с настъпването на руските танкове президентът Зеленски и неговата администрация ще се оттеглят на Запад, бяха изненадани от решението му да остане под обстрела на руските ракети в Киев. Не беше за вярване, но Зеленски отказа да послуша препоръките на Запада в това отношение и в резултат на това от слабо известен по света регионален политик се превърна в жива легенда, в духовен лидер на свободния свят.

Самите руски танкове, за които става дума, са близо вековен символ на руската военна сила. Газеха непокорните народи на Унгария и Прага. Москва навираше в очите на международната общност  своето голямо превъзходство над НАТО в Европа по танкови дивизии като второ по-важност предимство пред Запада след броя на бойните ядрени глави.

Явно “умните глави” в Кремъл не можеха да си представят, че прехвалените им многобройни танкове, всеки на цена от няколко милиона долара, ще бъдат превърнати със стотици в железни ковчези от украинските бойци, въоръжени с технологично превъзхождащи руската танкова защита западни оръжия, струващи стотина пъти по-евтино бройката.

Ами “мистерията” с руското господство във въздуха? Нали военните комюникета от Москва докладваха, че украинското небе било овладяно едва ли не в първите часове на нашествието. Но се оказа, че украинската противовъздушна отбрана работи на бързи обороти. Руските самолети разредиха полетите си над Украйна до минимум, а уж унищожената още на земята украинска бойна авиация доказа, че съвсем не е изчезнала.

Пълното руско господство в Черно море беше почернено от потапянето на руски катери, десантни кораби и най-вече от унищожаването на флагмана на руския флот ”Москва”. Москва потъна в скръб от непрежалимата загуба на гордостта на руските военноморски сили.   

Потъването и на руската икономика е в ход също. Сметките за три месеца военни разходи определено не са като изчисленията за 2-3 дни “военна операция”. И колкото по-дълго продължава войната, толкова по-малки са шансовете на Русия да устои на комбинацията от невижданите досега спрямо никоя друга държава международни санкции и непредвиденото източване на руския бюджет при намаляващи приходи от продажбите на  полезни изкопаеми, чието бойкотиране тепърва набира скорост (само Германия вече е намалила с две трети вноса си на руски  петрол).

Нищо не можеше да накара Америка да възроди програмата си заем-наем от времето на Втората световна война, благодарение на която поражението на Германия стана неизбежно под смазващата тежест на поставеното на военни релси гигантско американско стопанство. Путлер обаче си изпроси и в това отношение съдбата на Хитлер.

Към гласуваната вече от американските законодатели извънредна (и допълнителна) помощ за Украйна от 40 милиарда долара съюзниците от седемте индустриализирани демокрации в света обещаха още около 35 милиарда долара за подпомагане на украинската финансова система и армията на страната. 

ЕС съюз използва най-силния си коз – финансовото могъщество – за нови и нови жестове на солидарност с Украйна, в която кризата беше създадена преди 10 години от натиска на Путлер срещу Киев да не подписва предприсъединителния договор за членство в организацията в края на 2012 година.

Нещо повече, по тежестта на санкциите срещу Русия ЕС изпревари САЩ и попари още една надежда на Москва – да види евросъюза скаран и разединен пред лицето на неговия ядрен шантаж. 

Русия се оказа първата държава в света, която е платила репарации в самото начало на своята война. Запорираха й 300  милиарда долара в западни банки, където самоувереният руски режим ги беше депозирала за “по-сигурно”, демонстрирайки слабоумието си.

И друг рекорд от подобно естество постигна и надгражда с всеки изминал ден Русия: големите западни инвеститори се състезават по бягство от морално фалиралата държава.

Да правиш бизнес с Русия днес е равносилно на самоубийствена антиреклама. И няма утеха за утрешния ден – никой няма да бърза да се върне в една деморализирана Русия, а щетите от загубената експертиза, работни места, плащани в Русия данъци и т.н. предстои да доубиват ентусиазма на руските милитаристи, както и самата руска икономика, лишена от жизненоважни вносни компоненти (без вноса на чипове руските механици са принудени да монтират на танковете чипове от перални – не е виц ). И без ядрена война Русия я чака ефекта на нещо като ядрена зима.

Впрочем, за “разведряване”, ето и един виц, свързан с пералните. Защо руските мародери крадат и изпращат в Русия перални, а не хладилници? Защото хладилниците са за тях транспортно средство, в което ги връщат в родината. 

Добрият анекдот се крепи на абсурда, а Русия продължава да създава небивалици. Вместо да разоръжи (демилитаризира) Украйна, тя я превърна чрез агресията си в най-бързо превъоръжаващата се страна с модерно оръжие в света (същото ще се случи и с  “превъоръжаването” на украинската икономика след края на войната, когато нашистките тарикати, седящи на два стола в България, ще разберат каква беля са си причинили, заставайки на погрешната страна във войната).

Вместо да спре разширяването на НАТО Путлер, чиято безмозъчна пропаганда тръби за украински гълъби, пуснати към Русия да “бомбардират” с биологично оръжие, превърна скандинавските гълбъи Финландия и Швеция в ястреби, предоставящи оръжие на Украйна. Двете пацифистки до преди 24 февруари страни подадоха вече молби за членство в НАТО. Молдова и без да кандидатства за членство има вече обещанието за снабдяване със западно оръжие пред лицето на руската заплаха.

Германия се отказа от въздържанието си да не се намесва с износ на оръжие за воюващи държави и снабдява Украйна с най-съвременни средства за водене на война, сред които противотанковите гранати, доказали се веднага на бойното поле. Германия спря “Северен поток 2” и се подготвя да се откаже от най-важното: от финансирането на руския режим чрез плащанията си за руски газ. Берлин обещава да работи заедно с ЕС за пълно освобождаване от руската енергийна връзка.

Някой да се съмнява в прословутата германска поледователност в преследването на целите?

Руските “денацификатори” на Украйна воюват с помощта на нацистки групировки, съобщи германското списание “Шпигел”, позовавайки се на доклад на германското разузнаване. Расистките по своята философия групировки , като “Руската имперска лига” и “Русич”, воюват уж като “частни армии” заедно с “Вагнер” в Украйна.

Който не вярва в толерирането на нацизма в Русия може да намери снимки на многобройните руски  нацистки организации. Те изобщо не се крият, а демонстрират нацистките си атрибути на своите сборища.  

И все пак за финал на абсурдните “постижения” на руската агресия първото място печели руски депутат, който обясни вчера в телевизионно предаване, че руската армия не е победила украинската досега, защо на практика воюва срещу…руснаци. А руснаците, според него, са непобедими.

Пригласят му журналисти и всякаква анализаторска измет, която пророкуваше светкавична победа над Украйналедираше тя да бъде заличена от картата, а сега хленчи, че украинската армия се оказала прекалено силна след 8 месеца боеве в Донбас и след обучение от западни специалисти. 

Да, Путлер не може да си позволи да претърпи поражение и ще се опита да представи като победа откъсването на части от Украйна, която планираше да “освобождава” цялостно” от “нацизма”  и от “милитаризма”.

Вярващите, че той постигне дори тази далеч по-скромна цел по намаляват дори и в Русия, ако се съди по все още спорадичните, но зачестяващи протести срещу войната в самата империя.

Вярата си е вяра, но фактите говорят друго, нищо че руските попове освещават руски ракети и благославят в училищата възраждането на пионерската организация.  

Пълнолудието в православната джамахирия е в пълен ход. В московското метро арестуват за комбинация от дрехи в синьо и жълто и дори за лозунг на който пише просто “деца”.  Един ден за тази рашистка имитация на фашизма ще говорят в самата Русия със срам. Въпрос на време е.