Раждането на Европа

Николай Флоров

ФИНИКИЙСКАТА  ЕВРОПА

Европа като име на континент е ново понятие дотолкова, доколкото не знае от къде или от кога е получил  името си. Въпреки това, на Европа принадлежи най-големия дял от влиянието върху еволюцията на останалия свят.

Най-известната версия за това име е древния мит за дъщерята на финикийски цар, запазен и станал популярен в историята на древна Гърция.

Накратко казано, за да изкуси Европа, Зевс се превърнал в кротък и гальовен бик, когото тя харесала и след известно кокетничене била похитена и отвлечена на остров Крит.

Това е било времето, когато финикийците са оставили следите си не само по гръцките земи (както и по земите на траките), но и по целия средиземноморски басейн. Чрез финикийците древните гърци създават своята азбука. Кадмус, брат на Европа, е особено силна и важна личност във формирането на гръцкия етнос. Особено умели са били финикийците още тогава в търсене и добиване на злато, включително и в земите на древните траки.

Въпреки че включва похищение, изнасилване и забременяване на финикийската принцеса, за векове древният мит вдъхновява писатели, историци, художници и европейски политици, включително прибързаната представа че самото име на континента идва от него. Европейският Съюз дори включи образ на Европа в новите европейски банкноти, взет от древна ваза.

До тук всичко изглежда нормално. За да внесе известна яснота в името Европа обаче, Сара Дежегер от The New Federalist заявява следното в статията си «Европа и бика: значението на мита в модерна Европа» :

«…Ако погледнем мита ще видим неговата нелогичност по отношение на днешния Европейски Съюз. От името в мита човек ще си помисли, че то има нещо общо с името на Европа и следователно има значение. Термина «Европа» най-вероятно е използван от древните гърци за определени географски територии на север и на запад от Гърция… Ние не знаем защо гърците са дали името на континента по името на една от любовниците на Зевс, макар че историците предлагат няколко теории. Една от тях е че просто Зевс е преплувал с Европа от земите на днешен Ливан и Сирия до остров Крит на запад от тях. От това ние не можем да кажем,  че просто като топоним тази теория има смисъл.»

Объркването на автора на статията обаче е доста обяснимо, понеже като стане дума за целия балкански район и не само за Гърция, объркването просто прераства в неграмотност, макар и простима. Просто казано, древните гърци никога не са давали име на континент, за който те като крайбрежна цивилизация, са имали само повърхностни познания. Тук на помощ идва не друг, а добрия стар Херодот.

ЕВРОПА НА ХЕРОДОТ

Като обобщава тогавашните познания за Европа, Херодот (Четвърта глава от «Истории») пише: «Колкото до Европа, никой не знае дали е обградена от морета или откъде води името си или кой й го е дал, освен ако приемем, че идва от Европа – жената от Тир, а преди това е била без име като останалите. Това обаче е невъзможно, тъй като Европа е азиатка и никога не е била в страната, която ние днес наричаме Европа, а просто е минала от Финикия до Крит и от Крит до Ликия (Мала Азия, бел.Авт). За Европа никой не знае дали има море на изток или на север от нея. Всичко, което знаем, е че на дължина е равна на Азия и Либия (старото име на Африка, бел. Авт,) взети заедно…»

С други думи Херодот ни казва, че Европа по негово време е нищо повече от «terra incognita» – не по различна от днешна Патагония като синоним за края на света.

ПЪРВАТА ЕВРОПА

Най-важното събитие, което свързва името Европа с континента, е епохалното решение на Рим да се премести на изток, изоставяйки варварските племена в западните си територии. Това геополитическо решение естествено включва в империята земите на Балканския полуостров. Това изглежда е времето, когато името на река Еврос започва да играе роля в историята на континента, отделно от мита за «жената от Тир» на Херодот.

Днешното име на реката е Марица (от римското Мариса), а латинското Hebros погрешно се представя като Хеброс, като всъщност правилното произношение е Еврос. В долното си течение, преди да се влее в Егейско море, тя формира границата между Гърция и Турция. Това са земите на класическа  Тракия с нейните многобройни племена.

«Ние гърците живеем като жаби около блатото» – казва Сократ. Когато гръцки колонисти са основавали колониите си по черноморското и егейско крайбрежие и са влезли в контакти с населението във вътрешността на Балканите, финикийците вече са преровили северното крайбрежие на Егейско море в търсене на злато. Като резултат от техните експедиции река Еврос се появява в древната история (предполага се, че още по-старото име на реката е Ромбос). Същото име – Еврос – те са оставили и на река в Испания.

Това, което превръща реката във фактор свързан с името на континента Европа, са римските административни реформи на Диоклециан (284-305), следван от Константин Велики. Реформите включват всички части на класическа Тракия – днешна югоизточна България, Егейска Гърция и цялата част на Европейска Турция, включително полуостров Галиполи.

Следвайки буквално тракийските традиции да използват имената на племена, реки и речни богове, римляните дават името Европа на един от диоцезите в провинция Тракия, очевидно във връзка с доминиращото влияние на реката в живота на хората в района. Изглежда името бързо печели популярност във връзка с голямото увеличение на населението след радикалното решение на Рим да предпочете Византиум и неговото преименуване в Константинопол. Това радикално решение е последвано от динамичен строеж на нови пътища и подновяване на старите по черноморското и дунавското крайбрежие, освен увеличеното значение на главния път Виа Принципалис – гигантска пътна артерия пресичаща диагонално Балканския полуостров от Италия до новия Рим – Константинопол.

В ония години Европа се управлява от консуларис (губернатор) и включва четиринадесет града. Нейн административен център е стария тракийски град Селимбрия, по-късно променен на Евдоксиополис. Най-големият град е Хераклион (старото му име е Перинт), известен като резиденция на Диоклециан и по-късно подновен от Юстиниан.

Най-важните събития, които непременно трябва да се отбележат за тия времена на първата Европа, са че тя става гореща точка  на арианизма – движението, отричащр божествения произход на Исус Христос, което бързо обхваща огромни територии. Най-изявени активисти на арианизма в Тракия, както на юг, така и на север от Дунава, са епископ Теодор и историка Сабинус. Всъщност цяла Тракия, заедно с многобройните нахлули на Балканите готи-ломбарди и малаготи, става крепост на движението, в хронологичен унисон с манихейството от Персия.

Това е самото бурно начало на един етнически и религиозно разделен континент. Ще минат векове преди да се появи идеята за единна Европа, без съмнение повлияна от все още живия обединителен дух на Римската империя.

С други думи, България съвсем няма нужда да гледа към Европа като към нещо ново – тя е част от самото начало на континента. Можем само да съжаляваме че изкривената по комунистически българска история не е популяризирала изобщо богатото римско минало на страната с цялото му влияние и наследство.