Кой има решаващата дума за стратегически важните решения в Русия? Не е ли същият, който отговаря за успехите, когато има такива?
Я да видим кой вдига ръка в класа на русофилите. Всички? Браво, познахте. Това е вашият любим вожд Вова.
В такъв случай вече знаете на кого дължи Русия решението да откаже от високомерни позиции на водещ производител да си сътрудничи с ОПЕК за ограничаване на петролните добиви. Това руско самомнение доведе до ответните саудитски мерки и до историческия ценови срив на цената на тази суровина на световните пазари. Колапсът повлече със себе си надолу и курса на рублата спрямо долара. Точно така, спрямо долара, срещу който от години по политически причини се зъби Кремъл и настоява да му бъде измислена алтернатива.
Ооо, това хитър ход на Владимир Владимирович Първи, който цели в крайна да удари шистовия бум в добива на петрола в САЩ, разсъждават възторжените му почитатели. Нищо, че подобна война в стил камикадзе доказано не работи срещу непотопяемата Америка.
Защо тъкмо руската рубла моментално пострада най-тежко, независимо от складираните в руските резервни фондове стотици милиарди в чужда валута и злато? Моля? Този път не знаете отговора? Двойка.
Да ви кажа тогава: по същата причина. Защото Путин и компанията му от великоруски кагебисти си въобразяват, че могат да разиграват света – както на полупустинния терен Сирия, например. Само че тук не става дума за бомби и въздушен тормоз срещу неспособни да се защитят от този терор противници в една превърната де факто в руска колония бедна държава.
В световната икономика бедната държава в клуба на големите играчи е Русия. Това не е тепихът, на който тя може да си позволи да действа арогантно – както в политиката на чужди държави се меси с фалшиви новини. Ето защо рублата, която мери нивото на нещастната си покупателна способност според долара, се сгромоляса, а самият долар, макар борсата в Уолстрийт да затвори заради същия този срив на цените на петрола, си остава световно финансово мерило.
Голямо гадаене и философстване пада в надлъгването кой от производителите и износителите на петрол ще издържи по-дълго на катастрофалния ценови срив на пазара. (Про)руските оптимисти, надяващи се най-много да пострада неочакваната американска конкуренция, проспана като тенденция от Русия (по признания на самия Путин), се радват на планините от долари и злато, с които прозорливият руски режим се е запасил за подобни форсмажорни обстоятелства.
Саудитците конкурират московците и в това отношение, а от американските производители на нефт се очаквало да фалират (вече им се случи наскоро и пак се върнаха в играта, повеждайки световните класации по добиви), защото правителството на САЩ няма навика да субсидира икономиката.
Дали обаче този пожелателен за северното петролно шейхство сценарий ще се развие точно по този начин и ще навреди на САЩ, при положение, че американският бюджет не е вързан към добива на нефт (както в уродливо развитите икономики на Русия и Саудитска арабия)? Едва ли. Да не говорим, че американското вътрешно потребление е гигантско и то само ще спечели от ниските цени, осигурявайки също така големи обороти на родните капиталисти на вътрешния пазар – непостижима мечта за бедния руски и малкия саудитски вътрешен пазар.
Няма как да не зяпат руснаците унило как доларът стърчи на върха като непоклатим ориентир за стабилност, а рублата им се търкаля надолу .
Статистиката дава ясен отговор. Американското богатство стои зад тази стабилност. То се изчислява на близо 30 на сто от световната икономика, а руското джудже крета по този показател с 0,85 на сто след (да изброя само европейските колоси в сравнение с онзи на глинените крака под названието Русия) Германия, Великобритания, Франция, Италия, Испания, Швейцария, Нидерландия.
Във врата на Русия, близо до нея по национално богатство с шанс да я настигнат и задминат в това отношение, дишат още доста дребосъци по територия и население (пак само в Европа) Белгия, Швеция, Австрия, Норвегия и бившата съветска колония Полша.
Може и да пропускам някой пример, както за краткост не споменавам несравними с руската бедност икономически величини в Азия – Китай, Япония, Индия и прочее все повече забогатяващи бивши бедняци, като Южна Корея, Сингапур, Тайланд, Сингапур и т.н. И в Латинска Америка Бразилия е пред Русия, а Мексико е близо до нея.
Но да се върнем към видимата страна на руския айсберг , възседнат от кагебиста Путин от 20 години насам, в който той тъпче пари от черното злато за черни дни, но “пропусна” да отвърже руската икономика от газово-петролната си зависимост. Исторически фатален пропуск, който вече не може да бъде наваксан, защото и конкуренцията не стои на едно място.
Отвсякъде се вижда едно: платежоспособността на режима в Москва, който е принуден да да обезврежда превантивно потенциалното избухване на социалната пехотна мина с цената на огромни субсидии от бюджета, зависи от цените на природните залежи в морето от петрол, върху което се люшка най-голямата по територия държава в света – показател, по който страната се родее с разни петролни шейхства и африкански държави.
Въпросът, който рано или късно ще му зададат ребром самите руснаци, е: защо тази свръхзависимост не беше поне намалена, ако не и преодоляна през въпросните две десетилетия власт на Владимир Владимирович Първи? Конкретен и отделен например, подходящ за илюстрация в този контекст е въпросът защо той инвестира десетки милиарди във валута в тръби, насочени към Китай (по които текат жалките 5 милиарда кубика газ, а Пекин сега заявява, че вече не се нуждае повече от този внос при спада на икономиката му в резултат на вирусната епидемия?
Защо изобщо Путин закрепостява Русия чрез износа на национално богатство като суровинен придатък на развитите икономики, вместо да си оправи задния двор в Русия с баснословните доходи от продажбата на въглеводороди в чужбина?
Не трябваше ли с тези пари, “паднали от небето” чрез помпане на петрол и газ, Москва да газифицира първо самата зъзнеща Русия, ще попитат неминуемо руснаците един ден, когато им бъде поднесена сметката на руския фалит под управлението на кагебееца.
Можем само да се надяваме руското недоволство, което има традицията да изригва кърваво във вулканични форми на насилие, да възприеме с фаталистично примирение свършеният факт на тази пропусната полза, както стана след разпадането на СССР. За една бедна, но ядрена държава и нейните съседи по планета, това е твърде важно.
Саморазправата в този милитаризиран рай на насилието като форма на съществуване влече след себе си не само рублата, но и рубик(л)она на верижната реакция от детонацията на нацията за пореден път за по-малко от половин век. От подобен катаклизъм никой няма интерес – противното означава да живеещ край ядрен погреб и да се радваш на красиво огнено зарево над него, ако, не дай Боже, то се появи.
Предстои руснаците с промити мозъци да разберат, че ако на този свят наистина има русомразие, то се е настанила т(р)айно в Кремъл. Страхът, т.е. фобията на въоръжените с власт руснаци от останалите руснаците е истинската русофобия.
