Русия използва незаконен капитал, за да подкопае балканските демокрации

от Ruslan Stefanov and Vanya Petrova
Мъж минава покрай билборд, изобразяващ руския президент Владимир Путин с надпис на сръбски език "Честит рожден ден на президента Владимир Путин от сръбските братя“, подписана от консервативното движение "Наши“ в Белград, Сърбия, 7 октомври 2022 г. [EPA-EFE/ANDREJ CUKIC]
Незаконният капитал – най-мощният инструмент на Кремъл, циркулира в и извън Западните Балкани в зашеметяващ мащаб заради слабост на управлението, ендемична корупция, организирана престъпност и ширеща се сива икономика, пишат Ваня Петрова и Руслан Стефанов. Петрова е старши анализатор, а Стефанов е главен икономист в Центъра за изследване на демокрацията в София. Това мнение се основава на най-новата политическа справка на Центъра за връзката между незаконното финансиране и дезинформацията на Балканите .
Героичната съпротива на Украйна срещу агресивната война на Русия беше последният удар в геополитическото съзнание на Европейския съюз. Година след пълномащабното нахлуване Европейската комисия с право бързо разшири перспективата за членство на Украйна, Молдова и Грузия.
В края на краищата трите страни наистина са първата защитна линия на истинската и открито заявена крайна цел на Кремъл – унищожаването на ЕС. Все пак мнозина се съмняват, че решимостта на всички държави-членки да изпълнят това обещание ще продължи или че ще го изпълнят.
Истинският стрес тест би бил дали ЕС ще намери начин да предприеме следващата стъпка на разширяване на Западните Балкани до 2029 г.
Членството в ЕС отдавна пленява въображението на елитите на Западните Балкани. За много от тях обаче идеята за светло европейско бъдеще често изглежда като невъобразима басня.
Въпреки че срещата на върха ЕС-Западни Балкани миналия декември даде сигнал за нова надежда, продължилото от десетилетия положение „задънена улица“ все още е налице, което води до разочарование и стагнация. Това създава вакуум, който чужди злонамерени сили, най-вече Русия, умело използват.
С 51% от сърбите, които желаят да гласуват против членството в ЕС на референдум, а 40% харесват Владимир Путин, въпреки зверствата му в Украйна, тлеещите етнически разделения в региона, завладяването на държавата и медиите и наследството на психологическите пристрастия към Русия, продължава хибридната война на Москва срещу ЕС и демократичния Запад.
Русия създаде модел на злонамерено икономическо въздействие в Европа чрез култивиране на непрозрачна мрежа от патронажи в целия регион за влияние и насочване на вземането на решения в ключови пазари и институции.
Незаконният капитал, най-мощният остър инструмент на Кремъл, циркулира в и извън Западните Балкани в зашеметяващ мащаб, който е възможен заради слабост на управлението, ендемична корупция, организирана престъпност и ширеща се сива икономика.
Размерът на незаконните финансови потоци се оценява на 1-1.5 трилиона долара годишно на глобално ниво, а тези потоци на Балканите възлизат на около 6% от БВП на региона. Това е два пъти повече от съответното средно ниво за света.
Това подкопава върховенството на закона, функционирането на системите за наказателно правосъдие и застрашава бизнес средата. Незаконните потоци източват публични ресурси, намаляват обхвата и качеството на публичните услуги и по този начин подкопават доверието в държавните институции. Те също така създават мощни мрежи за влияние, обслужващи местни или външни злонамерени интереси.
Като транснационален проблем, ограничаването на вълната от незаконните потоци изисква съгласуваност в и между националните и международните нормативни рамки и координирани действия в рамките на разширяването на ЕС и Берлинския процес.
Необходим е нов подход на ЕС към икономическата сигурност, включително ускореното въвеждане на Европейския орган за борба с изпирането на пари и подобряване на прилагането на санкциите, проверката на инвестициите и системите за конфискация на активи.
Колкото по-бързо такива общи инструменти за спиране на незаконните финансови потоци успеят да покрият Балканите, толкова по-добре. Това важи и за други подобни правоприлагащи агенции, като например Европейската прокуратура, Европол. Фронтекс и др.
Въпреки че не всички средства, които преминават през незаконните финансови потоци, произхождат от предикатни престъпления, капиталът, генериран законно, полулегално или неофициално, може да бъде прехвърлен по нелегитимни канали и държан в офшорни юрисдикции.
По този начин властите на Балканите трябва да позволят изпирането на пари да се разследва като отделно престъпление, а прозрачността на действителните собственици трябва да бъде наложена за предотвратяване, разкриване, наказателно преследване и санкциониране на финансови престъпления.
Прилагането на изискванията за прозрачност за действителните собственици е от жизненоважно значение, както и по-стриктната проверка на сигурността на инвестиции от трети страни в компании или операции в Югоизточна Европа.
Трябва да се обърне повече внимание на криптосферата, която включва нови канали за незаконно преместване на пари в и извън региона, особено поради по-ниските от средните нива на спазване на международните стандарти относно рисковете.
Много вече е направено и може да се направи още на политическо, техническо и административно ниво, за да се откъснат Балканите от чуждо зловредно влияние и да се лиши Русия от повече възможности да отслаби демократична Европа.
И все пак, както при предишните разширявания в региона, всичко трябва да започне с политическа визия и решимост от страна на лидерите на свободния свят, за да очертаят ясен график за присъединяване.
Европа може да спечели геополитически от завършването на разширяването си на Балканите, а народите в региона да получат свобода, мир и просперитет, при условие че и двете страни не са отровени от белия шум и дезинформационната покривка.
https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...
