Русия ще пожелава на Борисов победи докато той обещава победа на руското ядрено лоби в България
Читател на блога, може би раздразнен от текста ми за Бойко Борисов като фаворит на Москва – видно от поздравлението на посланик Макаров за рождения ден на премиера ни, задава въпрос: кой тогава е фаворитът на ЕНП и САЩ у нас?
Наемам се без да съм упълномощен нито от ЕНП, нито пък от САЩ, да обясня по какво се различава авторитарната наша бивша колонизаторка Русия от ЕНП и САЩ ( ако това не е ясно по дефиниция).
За ЕНП е повече от нормално да поощрява управлението на свой член. Всъщност гласовете, които ГЕРБ печели в България, са най – ценната придобивка за ЕНП от управлението на Борисов. Колкото и да е прост и горд с този факт, те го търпят по тази причина. Борисов отлично знае това. Ето защо е готов на всичко, за да спечели поредните избори, за да му е все така позволено да се разхожда по скъпия килим на елитната европейски партийна централа, въпреки полепналата руска кал по валенките му, която отговорниците по fake контрол на входа на луксозния клуб в Брюксел се правят, че не забелязват.
Ясно, че по партийна линия на Борисов е повече от нормално да му пожелаят изборна победа, но не и по държавна. Никога не съм чувал в официално изявление на западна държава да се пожелава победа на определена партия и нейния лидер, какъвто е случаят с пожеланията на Макаров към Борисов за нови победи в навечерието на следващите избори ( предсрочни или редовни ).
Руското послание е отправено и към останалите проводници на руското влияние у нас да зачитат мнението на Кремъл. От тях Москва иска да си чакат реда за властта, която е най-изгодна за Кремъл в България в сегашния й “балансиран” вид. Защото под баланс Русия подразбира да си член на НАТО и ЕС, но да правиш всичко възможно да угодиш на Москва за нейните приоритети. Иначе казано, Москва няма нищо против Европа да дава пари на България, която да ги влага в руски проекти като “Банкянски поток” и АЕЦ “Блеене”.
Същевременно блеенето на властта у нас за Белене е сравнително приглушено в сравнение с шумното авторекламиране чрез проекти, като магистрала “Хемус”. Причината е, че строителството на пътища по принцип винаги е принос към всеобщото благо и не носи негативи. Друг е въпросът, че това строителство е служебно задължение, а не благоволение, но при липсата на опозиция и независими ( от основния медиен спонсор, каквото е правителството) медии, няма кой да опонира по тази тема на окупиралия публичното пространство премиер, който се хвали от сутрин до вечер като благодетел, на когото трябва да благодарим като на Червената армия за “освобождението”!
Другата причина за относително по-тихото блеене за Белене е уязвимостта на този руски проект пред съда на здравия разум, колкото и “здравите сили” да се опитват да го обосноват. Управляващите се напрягат с всички сили да го представят за “наш”, или “поне” за международен, но не могат да избягат от факта, че той е замислен, проектиран, разработван и снабден с реактор именно от СССР и Русия. Още по-малко може да се замаскира перспективата, че един ден в Белене Русия ще получи ядрена база за влияние върху една страна от НАТО ( и ЕС), несравнимо по-важна по своя стратагически потенциал за шантаж в региона, от която и да било военна база на самия Северно атлантически пакт.
Борисов демонстративно и системно отказва създаването на база на НАТО в България и дори се перчеше на път за срещата си президента Тръмп в САЩ, че няма да се съгласи с подобно искане. Но на Путин угоди с обещание да довърши изграждането на руския ядрен обект в най-земетръсната зона в региона.
Не на последно място блеенето за Белене е приглушено, за да се заглушава и дебатът, като не се задават въпроси, на които няма отговор. Само два от тях, ако има достатъчно чуваемост в памука на медийната ни среда, са в състояние да спечелят масово ръмжене срещу това блеене.
Например: какво гарантира че милиардите, инвестирани в централата, изобщо някога ще се върнат в рамките на живота но повечето читатели на този текст? Няма и не може да има към днешна дата дългосрочни разчети за печалба на базата на непредсказуеми параметри какви ще бъдат конкурентните цени, включително бързо развиващите се алтернативни източници на енергия в Европа.
Още по-остро и разбираемо като (липсата на) обяснение за всякакви уши е гробното мълчание на нашите лобисти във връзка с перспективата за погребване на отработеното гориво, каквото неминуемо ще се наложи на България сама да осъществява при планирания вече в Русия отказ на внос на опасните ядрени отпадъци от чужди държави. Кое българско селище ще си предложи услугите да приюти в близост ядрено гробище с период на разпад за произведения в Русия плутоний, продължаващ милиони години?
Накрая, блеенето за Белене е най-издайническият ход за факта, че Бойко Борисов не може да каже “не” на Путин – уж опита, но му се наложи да клекне пред кремълския самодържец.
Борисов никога не се е изказвал негативно за руските газопроводи. Напротив, винаги е твърдял, че с голям ентусиазъм е готов да ги прокопава през България. Докато за “гьола” в Белене се произнсяше с презрение и дори забрани дейностите по този проект . С този свой ход няколко години отбиваше упреците, че угажда на руското влияние ( а уж Белене не бил руски проект?!).
Ние не знаем какво конкретно се случило по трасето между него и Путин, но без видима причина Борисов се отметна както за нищо друго подобно от такъв мащаб и се превърна в адвокат на руския атомен дявол, без чието производство на електроенергия ни чакал мрак.
Последното беше любима заплаха на червените говорители за необходимостта от втора ( руска) атомна централа у нас, като Румен Овчаров. Преди двадесетина години той вещаеше икономически апокалипсис за България ако не се осъществи завършването на съветската централа. Същият припомни вчера по повод вътрешните партийни борби в БСП колко успешна за партията е била “каузата” на референдума, който, макар и провален пореди недостатъчен брой участници, даде превес на облъчените с аргументите на ядреното лоби граждани ( извън София) и селяни в България.
Борисов, за чиято истинска мотивация да се завърти на 180 градуса по темата можем само да се досещаме, явно цели не само да се хареса на Москва, но и да отнеме важен партиен пропаганден коз на т.н. червена опозиция.
Ето защо, подобно на Катон Стари (на илюстрацията по-долу), завършвал всяка своя реч в Рим в края на 2 век пр. н.е. с призив Картаген да бъде разрушен, за пореден път ще наблегна върху умишлено прикривания, но лесен за разконспириране факт, че довършването на АЕЦ “Белене”, чрез което Русия да довърши окончателно зависимата на и без това тежко обвързана с нея енергетика във формално евроатлантическата България, е главното условие Борисов да продължава да радва ( а не да дразни ) Кремъл.
