Русия заплаши Армения, ако се присъедини към Международния наказателен съд
Арменският министър-председател Никол Пашинян и руският президент Владимир Путин на 1 октомври 2019 г. [Kremlin pool/EPA/EFE]
Русия предупреди Армения за „сериозни последици“, ако се подчини на юрисдикцията на Международния наказателен съд (МНС), който издаде заповед за арест на президента Владимир Путин, съобщи агенция РИА в понеделник (27 март).
МНС издаде заповедта този месец, обвинявайки Путин във военно престъпление – незаконно депортиране на стотици деца от Украйна. Този ход беше осъден от Кремъл като безсмислено и възмутително пристрастно решение.
Армения, която е традиционен руски съюзник, чиито връзки с Москва се влошиха, откакто Путин даде заповед за нахлуване в Украйна за „специална военна операция“, се опитва да стане страна по Римския статут – стъпка, която би я поставила под юрисдикцията на МНС.
РИА цитира източник от руското външно министерство, който казва, че Москва смята плановете на Армения за МНС за „неприемливи“.
В съобщението се казва, че Русия е предупредила Ереван за „изключително негативни последици“ за двустранните отношения, ако продължи с плана, който ще трябва да бъде ратифициран от арменския парламент след одобрение от Конституционния съд.
„Москва смята плановете на Ереван да се присъедини към Римския статут на Международния наказателен съд за абсолютно неприемливи на фона на неотдавнашните незаконни и правно нищожни заповеди на МНС срещу руското ръководство“, заяви източник от руското външно министерство, цитиран от РИА.
Нямаше незабавна реакция от Армения.
Заповедта на МНС има потенциала да усложни плановете за пътуване на Путин, ако страна, която иска да посети, е официална страна по Римския статут.
Страните, които Путин може да посети тази година, включват Южна Африка и Турция, а руският лидер в миналото редовно е пътувал из страните от бившия Съветски съюз, включително до Армения, където Русия има мироопазващи войски и военна база.
Връзките на Москва с Ереван обаче се влошиха през последните месеци заради неуспеха на Русия да спази изцяло договора за прекратяване на огъня от 2020 г., който помогназа прекратяване на войната между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах – населен с арменци регион на Азербайджан.
Армения твърди, че Москва е защитила действията на своите мироопазващи сили, които досега не са се намесили, за да сложат край на частичната блокада на Нагорни Карабах от азерски активисти.
Русия има пакт за взаимна отбрана с Армения и е традиционен посредник в Южен Кавказ, но е изправена пред нарастваща конкуренция за влияние от страна на Съединените щати, Европейския съюз и Турция.
https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...
