Руската дубина по троянската ни гърбина
Теменужка Петкова, министър на енергетиката и явен лобист за прокарване на руските интереси в поверения й ресор, днес цъфна отново на телевизионния екран, връзвайки няколко изречения за оправдаване на заиграването с руската стратегия на проникване в Европа й нейното обвързване чрез заобикалящи Украйна и Полша газопроводи.
На въпрос на БТВ какво ще каже във връзка с изявлението на гостувалия в София американски висш дипломат Джон Съливан, че САЩ са против “турски поток” ( именно поради споменатите по-горе стратегически причини), Петкова няколко пъти повтори, че България ще следва националния си интерес. Това е реплика на позицията на Орбан във връзка със заиграването му с Русия в областта на ядрената енергетика и желанието му да подкрепи заобикалящ Украйна руски гозопровод.
Както вече съм споменавал, на 12 ноември 2014 г. унгарският президент Янош Адер разви на международна конференция в София тезата, че Унгария е била изоставена от запада при разправата на СССР с унгарската революция. Ерго, днес тя се чувства в правото си да не се съобразява с този запад и да си гледа националния интерес, опитвайки се да извлече печалба от сътрудничеството си с Русия в енергетиката. Тогава го попитах дали смята за редно днес да постъпим спрямо Украйна по същия начин, по който западът е постъпил с Унгария тогава, а той се оправда, че нямал време да ми отговори.
Не, не става дума за националния интерес, а за национален егоизъм под диктовката на чужда нация. Което е емблематична илюстрация за болната форма на национализъм, изповядвана в България не само от явните пациенти на Кремъл във властта, но и от далеч по-опасните за националната сигурност гербаджии, които носят заразата в себе си и я представят пред обществото като проява на патриотизъм.
Ако националният интерес е в това да припечелиш от нещастието на съседа и да допринесеш за неговото демонстративно обесване на въжето на руската газова маневра, какъвто е случаят с Украйна, тогава какво прави България в ЕС и в НАТО? Това не е авторски въпрос в този текст. Задават си го със сигурност в централите на ЕС и НАТО. Онова, което не знаем само, е докъде трябва да стигне орбанизацията на сегашното управление, за да загуби подкрепата си във въпросните централи.
Количеството пари на хоризонта, при неясни перспективи във времето и капризите на пазарното ценовото образуване на летливата субстанция, не могат да са единственото важно обстоятелство при формирането на националната политика на България, която отгоре на всичко е най-големият бенефициент на западни помощи в Европа на глава от населението. В противен случай и други въпроси от (над)национално значение можеха с лекота да се решат на кантара на руските подкупи.
Москва със сигурност може да надцака американската, италианската или шведската оферта чрез по-евтино предложение за превъоръжаване на българската бойна авиация. Но не посягаме към тази възможност, нали. Чак такова нахалство нашите путинофили не смеят да покажат пред спонсорите на България в Брюксел. Но се пита в задачата: с какво прокопаването на България по дължина под контрола на “Газпром” и обвързването ни с още руска зависимост в енергийния сектор е по-различно като стратегически ресурс за влияние от една руска самолетна ескадрила?
Както споменавам за подкупите няма предвид само най-буквалното пазаруване на български лобисти. Путин предложи преди 5 години напълно открито на украинския президент Янукович да се откаже от подписването на предприсъединителния договор на Украйна за членство в ЕС срещу сумата от 20 милиарда долара. Това със сигурност е най-големия публично обявяван някога подкуп. Янукович захапа стръвта. Излъганите му сънародници излязоха на протести именно по този повод. След това започнаха да ги бият, да ги отвличат и да намират трупове на протестиращи в околностите на Киев.
Такава е предисторията на радикализацията на Майдана и на цялата драма в Украйна, подпалена от подкупа на Путин, предложен от него в края на 2013 г.
Спрямо България Путин разигра моркова под формата “Южен поток”, а след това го превърна в тояга с назидателен (като за “братушките” си тук) надпис “Турски поток”. Сега той отново вади моркова пред муцуната на троянското си магаре и то пръхти обнадеждено без да мисли за следващата тояга. Къде ти стратегическо мислене у едно магаре, което мисли със стомаха си ден за ден! 
Тъжно е, но при липсата на алтернатива в политиката, при която уж алтернативната БСП дебне за руския кокал още по-настървено и явно от ГЕРБ, британското списание “Индипендънт” има всички основания да се присмее отново, че българите пак си искат “още от същото”. А същото в случая е поредната руска гьостерица (дубина, на руски, което още значи и “глупак”) по троянската магарешка гърбина и по остатъчното достойнство на българите, наблюдаващи безпомощно коледната разпродажба на нашето европейско бъдеще с търгашески аргументи. Това дори не е черен петък, а е направо черен Петър, който ни се е паднал в омагьосаната колода карти.
Руска дубина по троянската ни гърбина!
