Руската хибридна война стана (най-после) тема за международна конференция в София
Международна конференция под мотото “Войната се води не само по бойните полета” събра днес в София президента Росен Плевнелиев с експерти, дипломати, политици и журналисти.
Форумът беше определен от организаторите като най-големият по темата в България за годината.
Виждам в оскъдните репортажи от събитието, че Плевнелиев е цитиран да отъждествява Путин с Хитлер. За мен беше не по-малко впечатляващо, че той приключи встъпителното си слово със “Слава на Украйна”.
В бързината пропуснах да го поздравя за това възклицание, което ценя като лакмус за истинското отношение към руската агресия и значението на украинския отпор – макар той да избра да се спре до мен (и да се пошегува по темата за “руските вълци”, насъсквани срещу мен) на излизане от залата.
Не искам да звуча заядливо (защото Плевнелиев бива отъждествяван с Борисов, уви), но да сте чували някога руският орденоносец от Банкя да заявява нещо подобно в качеството си на “най-големия” евроатлантик у нас, за каквто го определят днес ласкателите му?
Малко са новините за читателите с постоянен интерес към руската хибридна война, които могат да бъдат откроени от тази среща. Но все пак прозвуча интересно казаното от Плевнелиев нещо, което или съм пропуснал да заявява или просто той го съобщава за пръв път.
“През 2015 г. полковник от ГРУ идва в България и открива 115 сайта”, даде той пример за руската хибридна инвазия в страната ни, която допуска тук да се разпореждат руските емисари като у дома си. И това е само един случай, каквито вероятно има много.
Бях поканен и направих кратко изказване, което не е за перазказване. Всеки може да се запознае много по-подробно с позицията ми от този блог и от книгите, в които коментирах руската хибридна война още от времето, когато тя не присъстваше като термин в публичното говорене у нас (какво остава да е била тема за международни конференции у нас).
Позволих си само да препоръчам на съответните служби у нас да се борят не толкова с изтичане на военни тайни към Русия, която е отлично запозната със съветската действителност в армията ни, колкото с целевото пазаруване от Москва на политици, медии и цели партии в България.
Репликата ми от микрофона предизвика интереса на някои от участниците, с които поговорих доста по-дълго след това.
Украинският политически анализатор Микола Давидюк отговори на въпрос защо руската пропаганда е толкова мощна: 2 милиарда e годишният бюджет само на TV “Russia today”. И си помислих за приноса в пълненето на руската хазна от страна на България, която от десетилетия налива милиарди в нея благодарение на неравностойното си положение в двустранната търговия и руския монопол в снабдяването ни с енергийни източници. Давидюк цитира изказването на германския канцлер Шолц, че медиите също са критична инфраструктура. Русия я атакува целенасочено в Европа, както бомбардира гражданската инфраструктура на Украйна.
Илюстративно в този смисъл прозвуча изказването на декана на Факултета по сигурност в Скопие Никола Дуйовски. От началото на октомври до днес са отправени 368 бомбени заплахи срещу училища в Северна Македония, която е най-уязвимата от гледна на сигурността страна в региона, каза той.
Целта на руската хибридна война е да създаде обстановка на страх и несигурност. Макар Русия да е много далеч от това да бъде сред главните търговски партньори на републиката (не е дори в десетката по този показател), нейното влияние се поддържа от руската хибридна война и никак не е малко: 50 на 50.
Бях си приготвил два цитата какво е казал Левски за руското “освобождение” на България, но успях да ги покажа на екрана на преносимия компютър само на някои от участниците. Цитатите са известни на желаещите у нас да знаят (не съвсем без моето усилие да ги популяризирам в статиите и книгите си). Но нека ги припомня тук като подходящ край на цитатите от днешната конференция.
Васил Иванов Кунчев-Левски
“Никому не се надѣвайте, — говорѣше той. — Ако ние не сме способни сами да се освободимъ, то значи, че не сме достойни да имаме и свобода; а който ни освободи, той ще направи това, за да ни подчини отново въ робство…” ( Фототипно издание на „Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му”, Захари Стояновъ, ПЛОВДИВЪ, 1883, глава 11 „Трябват пари”, стр. 97)
“С факти имам да докажа, че с руски агенти съм имал да работя, без да знам, в 69-то (1869 г.), единия препоръчан от одеските българи, пък не излезе така. Уловихме няколко шартанлъци и хайде – отдето е дошъл. Когато стане нужда, ще го кажем с всичките му работи. Цели сме изгорени от парене и знаем как да духаме”.
