Руско-турската дружба вече е скрепена с руzки ядрен печат
Имаме новина от седмицата, свързана с вековната руско-турска дружба, за която съм писал не веднъж в блога и в книгите си, позовавайки се на историческите факти.
Ердоган и Путлер отдавна скрепиха руско-турската вековна дружба, чийто апотеоз е спасяването на султан Махмуд II от Николай I .
В наши дни символ на тази дружба между най-ислямзираната европейска (?) столица, каквато е Москва и претендиращата за лидерство в ислямския свят Анкара стана откриванeто на най-голямата джамия в Европа от автократичните аркадаши Путин и Ердоган.
По официални данни на московската милиция във Великденските празници в столичните църкви са участвали 600 000 души, а Рамазан Байрям е събрал повече от 400 мюсюлмани. Увеличението при мюсюлманите е в пъти само за няколко години.
А и демонстрацията на турския еничарски оркестър, който изпълни “Катюша” на Червения площад през 2017 г., също си я биваше.
Разиграха двамата заедно и епизода с руските противовъздушни системи, които автократът Ердоган купи от военнопрестъпника Путин, чието завоевание в Крим турският президент не признава по…исторически причини.
Османците са владели полуострова доста преди московците, а Ердо обича да се представя като възкресител на османското имперско величие- точно както Путлер и неговата мания да оседлава “руския свят” като наследник на императори и генерални секретари.
Дойде ред и на ядреното подпечатване на историческата руска-турска дружба с централата в Акую, която беше захранена с руско ядрено гориво.
Това стана нов връх в дружбата между двете бивши евразийски империи, воювали през вековете за надмощие над народи и територии, които си оспорвали.
НА СНИМКАТА: Единият болен, другият в ужас от възможен атентат при пътувне в чужбина-ето защо двамата си общуваха виртуално по случай подпечатването на дружбата им с ядрен руски печат. Българските рашисти гледат ревниво новият връх в руско-турската дружба.
Такъв е случаят с нашата България, която празнува като свой национален празник края на едно тяхно временно скарване.
Наистина имаме нужда от Възраждане – обратното на агресивното израждане на големия вековен стремеж на българите за повече Европа в България.
