Руснаците в Америка

Николай Флоров

На връщане към Канада минавам през Сакраменто, Калифорния. В едно от предградията на града вниманието ми попада на една внушителна църковна сграда с вид по-скоро на вашингтонския Капитолий, отколкото на църква. Внушителни колони от няколко страни и купола. На главния вход пишеше: Bethany Slavic Missionary Church. 

Полюбопитствах. Това беше пентекостал църква – една от най-големите (мега) църковни центрове в страната с 3,500 членове, а при определени служби и до 10,000. Думата «славик» в надписа показваше връзка с растящата нова емиграция от бившата съветска империя в Калифорния – определено различна от вмирисаното на тамян и средновековие руско православие. То показваше и връзка със старата руска емиграция (не непременно идентифицираща се с Русия) и идваща от райони като Карпатия и Украйна, американизирана още от 19 век. Разбира се, църквата е достъпна за всички и използва дори и преводачи.

Най-логично си спомням за така наречения Световен Църковен Съвет – доста познато име от комунистическата пропагандна машина през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век – интересно творение на съветското КГБ, което използваше международни организации за пропагандиране през задната врата срещу капиталистическия свят. В определението на този църковен съвет се казва, че той не е църква, нито издава нареждания към участващите църкви. Той просто «работи за единството и обновяването на християните, като им предлага форум за съвместна работа в дух на взаимно разбирателство».

Забележи, читателю – основатели на този съвет са американските евангелисти в съдружие с църквите от източното православие, но не и с католицизма, така че не беше толкова трудно да се види дългата ръка на съветското имперско КГБ.

Дали църквата в Сакраменто има някакви връзки с имперските амбиции на Путин още не е ясно, но че новата руска емиграция показва определено бягство от руското православие с нейния допотопен мистицизъм е доста явно. По-точно казано, бягство от Русия на Путин, когото те наричат «Малкия Сталинчо».

След разпадането на съветската империя, по данни от преброяването през 2000 година в Америка са се заселили 903,000 души от всички краища на Съветския съюз, от които 620,000 са руснаци и украинци. Главно тези от Московския и Киевския санджак са хората, завлекли милиарди извън страната.  Към 2017 те бяха вече 1,114,000. Наскоро предстои ново преброяване.

Общият брой на преселниците от бившия СССР в Америка днес е 3,200,000 и включва емигранти от всички бивши републики. Това представлява един процент от населението на САЩ. 

Любопитното за тази етническа група са четирите вълни на преселение, а те са:

Първа вълна – 1870 – 1915

Втора вълна – 1916 – 1922

Трета вълна – 1922 – 1991

Четвърта вълна – след разпадането на Съветската империя – 1991 до днес.

Втората вълна включва всички бели армии и цивилното население с тях, а след това нова вълна, когато за кратко време Ленин отваря вратите и цялата интелектуална върхушка (общо около 600,000 души) напуска Русия и търси убежище в Западна Европа и Америка. Това е поколението на Кандински, Горки, Бунин, Шагал, Набоков и много други.

Забележете, тези преселения или масови бягства са станали за общо 150 години – един исторически къс период за  страна като Русия с огромни териториални амбиции, но която никога не е познавала икономически просперитет. Тези амбиции са добре познати на българите в частност, както и по целите Балкани. Тези периодични преселения налагат няколко важни извода. 

Първо, териториално и демографски империята (безразлично дали е царска, комунистическа или пост-комунистическа) не може да се самоуправлява без да наложи репресивен режим на управление.

Второ, за такъв къс исторически период такива преселения имат апокалиптичен характер  с огромен психически ефект върху населението на страната.

Трето, ТРАДИЦИОННИЯТ СТРАХ НА РУСКИЯ УПРАВЛЕНЧЕСКИ ЕЛИТ ОТ ВСЯКАКВА ЛИБЕРАЛНА ОБЩЕСТВЕНА ДОКТРИНА НА УПРАВЛЕНИЕ обрича страната на неизбежни демографски трагедии, какъвто е характера на всяко от горните преселения, поставяйки самото бъдеще на Русия под въпрос.

Но не си правете илюзии, читателю – руснаците обичат Америка и само комплекса им за малоценност и зависта ги спира да го изразят публично. Онези, които днес могат да се измъкнат от Русия, са най-тарикатите, чиито мозъци не са били промити със сталинска омраза и знаят много добре, че Америка приема всички с отворени обятия, особено онези, които идват с капитали. Значителна част от тази емиграция заемат руските евреи, както и известна бройка путински ченгета, така, както си е било от времето на Ленин и до днес.  За тях се грижи американското ФБР – в щата Ню Йорк дори има и отделен затвор за корумпирани евреи.

Въпросът за корупцията на пост-комунистическите руски емигранти е свързан тясно с въпроса за любовта на руснаците към Америка. По някаква неписана логика те лесно се впускат в корупционни практики, смесвайки американската свобода с руския анархизъм. 

Те обичат несравнимата и разкошна природа на Америка, нейното космополитно разнообразие и особено много финансовата й стабилност, абсолютно необходима за милионите завлечени от Русия долари. В това преклонение пред Америка няма нищо чудно – още Гогол описва Русия така: «РУСИО, РУСИО, БЕДНО, РАЗХВЪРЛЯНО И НЕПРИЮТНО Е В ТЕБЕ…ОТКРИТО, ПУСТИННО И РАВНО Е ВСИЧКО В ТЕБЕ: КАТО ТОЧКИ, КАТО ЗНАЦИ НЕЗАБЕЛЯЗАНО СТЪРЧАТ ПОСРЕД РАВНИНИТЕ НИСКИТЕ ТВОИ ГРАДОВЕ, НИЩО НЕ ЩЕ ПРЕЛЪСТИ И НЕ ЩЕ ОМАЕ ПОГЛЕДА..»! 

Бягането от такава държава и попадането им в Америка ги прави по-ниски от тревата и по-тихи от водата. Извън Русия те повече не парадират и живеят изолирано, защото опасността от конфликти с хора от бившата Източна Европа е много реална.  В Америка руснаците са ненавиждани за техния сталински национализъм, който някои от тях дори и в Америка демонстрират  като анти-американизъм. 

В зависимост от годините на емиграция има и хора от други етнически общности, които се идентифицират с руско-американската общност. Такива са някои арменци, белоруси, грузинци, украинци и узбеки.

Сред тая пъстра етническа панорама – не се съмнявайте – влиза неизбежно и известна бройка путински шпионаж, така както си е било от времето на Ленин и до днес. И за тях се грижи американското ФБР. 

Руснаците от миналата и новата емиграция са буквално незапознати с бизнес традициите и законите на западните общества. Освен това самата Русия няма нищо  да предложи в търговската област, което би улеснило основаването на руски компании в Америка (и в западния свят като цяло) – така както си е било при предишните преселения.

При такава повтаряща се история не е трудно да се предвиди падането и на «Малкия Сталинчо» и следващата вълна на руска емиграция.