Само това оставаше – партия „Русофили“
Снимка: rusofili.bg
Регистрирането на подобна партия би било грешно не само от морална гледна точка, но и от законова
Николай Малинов щял да прави партия на русофилите в България, защото усещал, че не са представени политически и нямат политическа закрила. Разбира се, шефът на Национално движение „Русофили“ говори от личен опит, след като му бяха повдигнати обвинения в шпионаж в полза на друга държава.
От думите му обаче човек ще рече, че политическият живот у нас страда от сериозна липса на проруски партии и формации, които с удоволствие да лансират интересите на Кремъл, представяйки ги едва ли не като патриотичен дълг на българина.
Къде останаха обаче Костадин Костадинов и неговото „Възраждане“, „Атака“, АБВ, та дори и Марешки? А БСП? Или всички останали парченца от партии, включително някои от тези, които се броят за десни, които тихичко си копаят в плоскостта на „подобряването на българо-руските взаимоотношения“…
Напук на мрачните думи на Малинов, русофилията в политиката у нас си процъфтява, напук също на обвиненията срещу него и на няколкото дипломатически акции, чиято цел беше България да се озъби малко на Москва и да ѝ напомни, че не сме поредна република във Федерацията им.
Но дори да пренебрегнем това неминуемо присъствие в политиката на видимо русофилски елементи, остава един друг, откровено спорен момент – какво, по дяволите, е политическата русофилия?
Как въобще можеш да изградиш цяла една партия върху идеята, че дадена чужда страна те кефи много и ти се иска собствената ти да има добри отношения с нея. Харесваш културата ѝ, цениш изкуството ѝ, благодарен си за някакви неща от общата история на страните… Как това обаче е политика, която да прокарваш за управлението на държавата ти?
Русофили в детските градини: Задочен репортаж от Ордена на Дружбата
Николай Малинов и други дейци на „народното единство“
Или тук визираме целенасочено блъскане на България към това да се харесва максимално на имперската политика на Русия – послушна роля на страна сателит? Православие, консерватизъм и евтина водка! Мокрият сън на Константин Малофеев, който се опитва да прокара още от началото на миналото десетилетие в страните от бившия соцлагер.
Разбира се, възможно е и всичко това да е (както много други неща) само сцена от политическия театър, който да послужи за допълнително подсигуряване на обществено внимание и енергия около делото срещу Малинов за шпионаж.
Да, мнозина може да спорят относно обвиненията, повдигнати срещу него. Но е работа на съда да отсъди. За каузата на самия Малинов обаче е по-добре той да бъде водач на собствен политически проект, отколкото лидер на неправителствена организация – тежестта е много по-голяма.
Да се води дело срещу действащ политик и партиен лидер е доста по-трудно и като цяло от тази позиция защитата може да играе всички козове на „политическото преследване“ и драматично дисидентство.
Ракети, водка, атомно православие и Сталин
Някои ще кажат, че те и американци, германци, британци и т.н. си имат свои проксита в българската политика, не са само руснаците. Дори и да е така, нито един от тези потенциални проекти не си е изперил предаността към чужда държава още в заглавието.
Истината обаче остава една – самата идея за партия, чиято основна цел е да бъде русофилска, германофилска, американофилска или каквато и да е друга -филска, е неприемлива – както от морална, така и от законова гледна точка.
И ако се стигне до това „Русофили“ да си регистрират своя партия, Конституционният съд трябва да реагира навременно.
