Щастливците от остров Тамбукту
Премиерът в оставка, лидер на ГЕРБ и човекът Бойко Борисов си пожела мир през 2017 г. Пожеланието прочетохме от профила му във Фейсбук, където той сподели и откритата в Смолян 4-километрова отсечка, и инспекцията на санирани блокове пак там.
Тъкмо се разтревожихме, когато го видяхме в черното кожено манто на мястото на трагедията в Хитрино – дреха, запомнена от битността му на главен секретар на МВР отпреди десетилетие.
Но днес Борисов отново показа къде ни е мястото насред хвърчащите из новините отломки от един свят, разрушаван от бомби, терористични атаки и преселения.
„Румъния е без правителство. В Гърция спират помощите на 90% от безработните. Македония е без правителство. В Турция атентатите са почти всеки ден.
На този фон жителите на Хитрино днес се връщат по домовете си. Успяхме да удържим обещанията си и за 10 дни, с риск за живота си пожарникарите работиха, за да обезопасят селото. Ще продължа да следя и последващите дейности по разчистване и възстановяване на жилищата на хората и инфраструктурата“.
Инвестирани са близо 28 млн. лева в изграждането на пътя и пътните съоръжения, включващи тунел в квартал Устово, 5 моста над реките Бяла и Черна, три кръгови кръстовища, както и подпорни, укрепителни и облицовъчни стени
Последва дежурната възхвала за санирането, невъзможно без борбата с контрабандата и корупцията. Дори хора от санирани блокове споделяли, че „вече осезаемо чувстват спад на разходите за отопление“. (Всъщност санирането е възможно благодарение на държавната гаранция за заеми, които касичката на властта – и на други, Българската банка за развитие, тегли.)
Слушайки Борисов, и без да имаме синдром на Мениер усещаме как светът се люлее. Обаче България е на твърда земя. Остров на стабилността насред конфликтите досами нас. Може би има такъв остров. Остров Тамбукту например.
Обаче поетът Джон Дън съвсем логично отбеляза свързаността на света в:
„Никой човек не е остров, затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата, частица от океана…“
Със сигурност сме островитяни – гледано от Брюксел. Остров от бедни, не дотам добре образовани граждани, затънал до носа в клоаката от корупция и зависимости.
Впрочем, Антон и неговият работодател от остров Тамбукту – английският плантатор Смит, напускат острова на борда на американския кораб „Линкълн“.
В Черно море обаче американските кораби не могат да останат за повече от две седмици. Време, недостатъчно, за да ни превозят всички.
На кого му пука. Остров Тамбукту не съществува.
