“Шпигел” критикува Бойко Борисов, българското му медийно огледало отвръща с обиди към германското списание
Германското списание “Шпигел” публикува остра крититика срещу българските власти и лично срещу Борисов. https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/01/05/4012450_shpigel_upravlenieto_na_borisov_niama_obshto_s/?ref=home_main_news
Случвали са се и друг път такива заб(ел)ежки в западни медии, които рядко обръщат внимание на България заради очевидно приемливата за западните столици политика на София да не дразни Брюксел и Вашингтон по същата схема, по която се подмазва на Путин.
“Ню Йорк таймс”, с чийто пратеник в София имах дълъг разговор в навечерието на 2015 г., написа по същото време преди 5 години, че ДПС е проруска партия и предизвика гневната реакция на тогавашния лидер на партията Лютви Местан с искане за опровержение. Само година по-късно, когато след краткия развод между Путин и Ердоган около кризата със сваления руски самолет лъсна проруския уклон на ДПС и на неговия пророк Ахмед, Местан беше прогонен от лидерския пост и призна, че е сбъркал с искането си американският вестник да се извинява на ДПС. Наложи му се да признае този факт, защото самият той, по собствените му думи, беше “настъпил руска мина”, която практически го осакати политически до степен, че го изхвърли от политиката като реален фактор.
Не е необичайна и обичайната реакция на виртуалния официоз на властта ПИК, който днес нападна списание “Шпигел” и автора на критичната статия “някой си Кено Версек” с обидни квалификации и обвинения в най-страшните “престъпления” по скалата на защитниците на Борисов и компания: “соросоидност”, връзки с българските критици на Борисов и либерализъм.
Подобна беше реакцията на същата агенция и преди две години, когато критика към Борисов и неговото управление “си позволи” британският “Гадиън”. ПИК, който днес нарича “Шпигел” менте, определи тогава сттията в “Гардиън” като донос и посъветва в типичния си стил легендарния вестник “да си яде ушите и да се загрижи за корупцията на Острова”.
Можем да очакваме и други лъскачи на образа на Борисов да повторят упражнението с ваксата, както в случая с “Гардиън”, когато в предаване на Емил Кошлуков на 9 януари 2018 г. депутатът от ГЕРБ Тома Биков оприличи един от стълбовете на британската традиция в сериозната журналистика ( и на британската демокрация) на българския официоз от времето на комунизма. По следния начин:
“Има един лаф от времето на “Работническо дело”: Което напише “Работническо дело”, значи го мисли и цялата българска държава. Когато четем “Гардиън” и платените съобщения там… тази кампания е очевидна. Очевидно са поръчкови.”
“Гардиън” публикува платени съобщения и понякога се извинява за тях”, заключи охранителя на Борисов.
Нито “Ню Йорк таймс”, нито “Гардиън”, нито пък сега “Шпигел” ще обърнат внимание на Борисовите охранители, които нямат шанс да получат своите секунди изпросена съмнителна слава на световната медийна сцена. Въпросните западни медии, а и не само те, никъде и никога не са възприемани като проводници на официалната политика на страната си. Те биват набеждавани за нечии “доносници”, “ментета” или платени клакьори само от онези, които съдят за тях по собствения си опит, вярвайки, че да служиш на властта и да я обслужваш самоотвержено срещу нейните подаяния е естественото състояние на една “медия”.
Обръщам обаче внимание на друга подробност от разкаляния ни медиен пейзаж: ако се посипят хули откъм Русия и нейните слугински медии, които безнаказано налагат с имперския си камшик България по явна поръчка на Кремъл, шибаните ни медии и шибаните ни власти мълчат сладострастно като мазохисти, подобно на самия Борисов, който падна на тепиха в поза партер, когато руският външен министър му каза да се срамува заради пресъхването на “Южен поток” , макар самият Борисов да не го беше спирал – а сега пък не спира да се доказва комплексарски като верен газопроводник на руските енергийни интреси и дори не посмя да се обиди, когато Путин го пришпори публично с обвинението, че не се старае достатъчно на този фронт.
