Шпионската бутафория и русофилската еуфория маршируват у нас в крак с бремето
Маневрата на властта за отвличане на вниманието от форсирането на руските енергийни проекти в България, каквато беше септемврийската акция с повдигнатото обвинение на един отдавнашен отявлен проводник на руското влияние у нас (но едва сега “открит” като руски “шпионин”) никак не е стреснала проводниците на русофилщината в татковината.
Напротив, насред предизборната кампания на “Позитано “ 20 те най-тържествено организират “мероприятие” с песни, танци и поклони в рамките на фестивал на името на съветския бутафорен “освободител” Альоша.
Едва ли някой на Запад се е хванал на въдицата с арестуването на бившия депутат от алената партия Малинов по обвинение в шпионаж. За съжаление обаче е факт, че нашите евроатлантически партньори години наред пренебрегваха и поощряваха на практика по този начин руската хибридна война, която “откриват” сега и от “Ню Йорк таймс” с изненадата на новодомец в къща с миризма на трупове, за която съседите отдавна са предупреждавали.
Вестникът публикува днес обширна статия с обобщение на някои от руските най- остри сред “острите мероприятия” (както наричат убийствата по списък по традиция в СССР и хибридната му наследница Русия днес). За осведомените читатели на подобни четива в статията няма много новини, но обобщението си го бива.
Включително с цитираните признания на видни западни специалисти колко късно са “прогледнали” за сериозността на руската заплаха от пропаганда, дезинформация и хакерство – отровна отвара, наречена хибридна война, съпътствана от истинска персонална война срещу набелязани за убивани личности, разглеждани в Кремъл като заплаха за руската политика в чужбина. https://www.nytimes.com/2019/10/08/world/europe/unit-29155-russia-gru.html?action=click&module=Top%20Stories&pgtype=Homepage
Сред изненадите за западните специалисти, според “Ню Йорк таймс”, е фактът, че от Москва безцеремонно се разпореждат с живота и на хора в традиционно приятелски към Русия държави. “Добро утро”, мога само да кажа на пробудените!
Освен Молдова и Черна гора, в които руските превратаджии и убийци се провалиха през последните 4 години, “Ню Йорк таймс” споменава в тази графа и България, където на два пъти пратеници на руската държава се опитват през 2015 г. да отровят българския бизнесмен Емилиян Гебрев.
Както знаем от разразилия се все пак, макар и с близо 4 години закъснение скандал (след разкрития, направени пак в чужбина), руските тайни офицери са се разпореждали в България като у дома си. Можем само да се запитаме: след като са “изпуснати” да вършеят тези професионални шпиони, арестуването на един “явен шпионин” миналия месец тук ли е отговорът на гузните ни власти?
Според днешната статия в този вестник Путин е отменил забраната за избиване на “врагове и предатели” в чужбина през 2006 г., което е довело до отравянето на Литвиненко с полоний във Великобритания през 2012 г. Колкото и да мълчат или да отричат всичко по темата, от Москва все пак се похвалиха с уважението, демонстрирано от стопанина на Кремъл към централата, към която по данни на западните служби водят следите на професионалните руски убийци от свръхсекретно звено в ГРУ.
В разпространено на 2 ноември 2018 г. видео от мястото на събитието се вижда и чува, как Путин поздравява за неговата 100-годишнина Главното управление на генералния щаб на въоръжените сили, предлагайки то отново да бъде наречено “разузнавателно”.
“Нисък поклон” на ГРУ, казва той под формата на преклонение пред загиналите през годините негови служители. https://www.vesti.ru/doc.html?id=3079058
НА СНИМКАТА: Тържествената зала, украсена със символиката на ГРУ, включваща граната, любимо оръжие на диверсантите. Но този фон Путин държи речта си миналата година.
Днешният държавен глава на Руската Федерация не само не крие, че подчинените му службите са продукт на техните предшественици от СССР, но и ги поздравява в речта си за това, че са се преродили по начин, подобен на преминаването на служба на болшевиките от страна на някогашните руски имперски агенти.
Горното е за сведение на онези у нас, които обичат да тръбят, че не трябвало да мерим днешна Русия с аршина на Съветския съюз.
А като става дума за широко затворените очи на западните държави за заплахите, споменати по-горе, положението в България е още по-жалко. Авторът на тези редове, обект на чести закани за убийство, беше “закачливо” поканен в ivo.bg да пие руски чай с полоний от анонимен подател.
За разлика от останалите трима, които същият ден също отправиха заплахи за убийство към моя милост (например, чрез най-обикновено обесване на площада), този “шегаджия” не беше открит от службите, които ме поканиха да подам сигнал като основание за разследване.
Първите уверения на представители на полицията, започнали издирването на кандидатите да ме убиват през февруари 2015 г., бяха, че те не само ще бъдат открити, но и имената им ще бъдат оповестени до дни. Втората част от обещанието им така и не се сбъдна.
Както се разбра от изпратеното до мен месеци по-късно писмо на прокуратурата, тя е отказала да образува досъдебно производство, защото заплашващите ме, макар и установени от МВР, просто си били упражнили конституционното право на свобода на словото.
НА СНИМКИТЕ: Мотивираната от бясната русофилщина поканата към автора да пие чай с полоний и заканата да бъде обесен, оповестени в предаването “Лице в лице” по БТВ през февруари 2015 г.
Колкото до “шегаджията” по темата за полония, той се оказа недосегаем нейде във Великобритания. Дали на тамошните служби този “Иванов” им е станал интересен при споменаването на думата “полоний” или при появата на на руския новичок в техния заден двор, това не знам. Може би ще мине време (time) и ще се размърдат, за което може и да научим от някоя публикация в “ New York times”.
