Не би трябвало да се връщам към тази изчерпана в ivo.bg тема, но нейното продължение днес пред БНР е симп(том)атично. Хубаво е да се знае…
Политоложката, която ми се накара в ефира на Нова тв, че правя ( международни) аналогии, днес направи следното сравнение с Италия и честото “преструктуриране на парламентарното мнозинство”:
„Излъчването на два-три кабинета в рамките на един мандат е редовна практика, дори там, където има ясни мнозинства. Не знам защо българските политици имат болезнен страх, че може да се смени кабинета или премиера“.
Аз пък си позволявам да знам, че за насаждането на болезнения страх от демократичните процедури споделена вина имат и самообявилите се за шамани от последна инстанция шамандури в българските медии, в които плаващите срещу течението опоненти са редки птици, зачислени в синята книга на вредителите на статуквото, напъдени да гнездят далеч от масовото публично кудкудякане.
В онова предаване на Нова тв професорката ме назидаваше, че аналогиите били най-вредното нещо, защото мамели публиката. Тя ми “забрани” да сравнявам България с Израел ( и вечната въртележка на властта там ), но ми препоръча сравнение с Испания. Благодарих й с насмешка за благоволението и обещах вече да използвам само Испания в аналогиите.
Днес тя ме е изпреварила с примера на Италия ( световен шампион, наистина, в демократичния свят по честа смяна на властта).
Напомням, че моя милост стана нещо като жертва в качеството на директор на БТА през лятото на 1993 г. именно на онова преструктурирано мнозинство на кабинета “Беров”. Не че е важно за световната история, но за истерията на онези, които днес се опитват да внушат, че е дошъл краят на света с някаква невероятна, невиждана, небивала, апокалиптична картина в единствената по рода си в световен мащаб българска политика има резон да припомня случая с БТА като последица от “преструктурирането” на парламента от съветско-българската мафия ( не беше и само личен въпрос).
Днешната политическа криза е най-тежката само за пазителите на статуквото, закотвено на европейското дъно от туловището на една полегнала в тинята мутра. Онези, които си скубят косите и си късат рубашките с твърдения за за обратното се издават сами с неуспешната си мимикрия. По-честно е да си стоят открито в отбора на мутрата и да си каканижат от нейно име, както правят честните лъжци от мутренския отбор.
