А след Максим?
От 15 митрополити, ръководещи епархиите на Българската православна църква, само о бозе почившият патриарх Максим, ловчанският митрополит Гавриил, доростолският митрополит Амвросий и най-младият сред висшите духовници - пловдивският митрополит Николай, не са били сътрудници на Държавна сигурност - по официалното огласените данни от Комисията по досиетата.
Колаж : Владимир Дойчинов
Оттук нататък е твърде интересен изборът на новия патриарх. Нямам предвид каноничните изисквания и процедури, а обществено-политическия смисъл. Ако бъде избран бивш агент на Държавна сигурност, сиреч, някой от мнозинството други 13 митрополити - това ще е знак, че гербавите мутромилиционери са овладяли и Църквата.
Същият знак ще е ако бъде избран Николай Пловдивски. Той е твърде властоугоден, въпреки че умело маскира това под формата на православен фундаменталист. Истинският проблем на Николай Пловдивски е, че не отговаря на изискването за навършена 50-годишна възраст, липсват му цели 7 години до нея. Не ми се вярва днешната власт да постъпи както глупавите и богонеугодни хора при първото управление на СДС, които нагазиха с калните си обувки църковната същност и църковния канон. Според мен около 95% от българите, независимо, че голямата част от тях се смятат за православни, нямат идея какво е канон. Това е все едно закон - но не в държавата, а в църквата. Особено в православните църкви на той е изключително важен. Дори Римокатолическата църква е по-гъвкава по отношение на канона.
Оттук нататък е твърде интересен изборът на новия патриарх. Нямам предвид каноничните изисквания и процедури, а обществено-политическия смисъл. Ако бъде избран бивш агент на Държавна сигурност, сиреч някой от мнозинството 13 митрополити-агенти - това ще е знак, че гербавите мутромилиционери са овладяли и Църквата.
Колаж : Владимир Дойчинов
Същият знак ще е ако бъде избран Николай Пловдивски. Той - поради младостта си, не е агент, но е твърде властоугоден, маскирайки слагачеството си под формата на едва ли не православен фундаментализъм. Проблемът с Николай Пловдивски е, че не отговаря на изискването за навършена 50-годишна възраст, липсват му цели 7 години до нея. Не ми се вярва днешната власт да постъпи както глупавите и богонеугодни хора при първото управление на СДС, които нагазиха с калните си обувки духовната същност и канона на Светата православна църква, създавайки разкола.
Според мен около 95% от българите, независимо, че голямата част от тях се смятат за православни, нямат идея какво е канон. Това е все едно закон в църквата. Особено в православните църкви той е изключително важен. Римокатолическата църква например е по-гъвкава по отношение на канона.
Междудругото, като казах "православни църкви" - т.е. множествено число, е също нещо непонятно за 95% от българите. Римокатолическата църква е една единствена. А православните църкви са 15 автокефални, сиреч самоуправляващи се (който поназнайва гръцки, ще разбере само от базисното определение - "автокефални") и 7 църкви, които са в канонична зависимост от някоя автокефална църква. Автокефалните църкви са Константинополската, Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, Руската,
Грузинската, Сръбската, Румънската, Българската, Кипърската, Еладската, Албанската, Полската, Православната Църква на Чешките земи и Словакия, Православната Църква
в Америка.
Всички тези църкви, респективно техните глави - патриарситe, са равни помежду си. За разлика от римокатолиците от цял свят, които имат един глава - папата, и чиито енциклики, були и прочие (не съм им много веща в канона) нормативни
църковни актове имат сила, задължителна за всички.
Но да се върнем към нашия проблем. Моралът и канонът предполагат, че изборът на наследник на о бозе почившия Максим трябва да се осъществи измежду двама митрополити:
Гавриил Ловчански и Амвросий Доростолски - които не са били агенти на ДС.
Третият, кото не е бил агент - поради младостта си, Николай Пловдивски би бил открито скандален избор от гледна точка на устава - 43-годишен, когато се изискват 50.
С Амвросий Доростолски има друг проблем - по време на печалния за вярата, за Църквата и за вярващите разкол той бе активен участник в разколническата група на Пимен. И независимо от това, че разколът бе преодолян с доброта и взаимосъгласие, той не може да бъде зачеркнат като несъществуващ. И никой от митрополитите участници в него не може да свали от себе си този грях.
Всеки от останалите 13 пък би бил скандален от морална гледна точка. Не само от гледна точка на общочовешкия морал, а и от църковния. Нещата, които има в досиетата на почти всички, са, меко казано, нелицеприятни. Може би единствен Натанаил Неврокопски би могъл, и то с основание, да твърди, че няма небогонеугодно дело, което е вършил, а е работил за българската държава. Да, така е. Ама като агент на Първо главно управление на Държавна сигурност. Не мисля, че да работиш за комунистическата Държавна сигурност е богоугодно дело.
И какво стана? Единственият достоен от църковна и морална гледна точка е Гавриил Ловчански. Той е приеман донякъде като представител на руското лоби. Но когато говорим за църковни лобита, сме длъжни да знаем, че общата политика има малко общо с тях. Защото Руската православна църква днес е мракобесно-фундаменталистка, но и Гръцката не е по-добра стока - същото мракобесие. Който и да е, трябва да уведоми за кончината първите държавници и поместните православни църкви и до 7 дни да организира избирането на наместник-председател. Той пък до 4 месеца трябва да насрочи и проведе изборите за нов патриарх - единствената разлика в мракобесието на руската и гръцката църква е, че рашките стимулират фундаментализма й с властови цели; а византийците озаптяват - къде с морков, къде с тояга, православния фундаментализмъм. Основнаота разлика е в пронципното отношение към православния фундаментализъм: рашките го стимулират е култивират; а византийцитеупорито продължават (и имат успех) в озаптяването им - чрез кротце, со благо (и малко кютек) и без да им бута гювеч, за разлика от путинска Русия.
Натанаил, който е основен представител на гръцкото лоби, както и до голяма степен Николай Пловдивски не се срамят да се изявявят ката фундаменталисти (нещо, което другите руски възпитаници у нас не си позволяват) - Николай заклеймяма Мадона и инвитрото, Натанаил се би преди няколко години в храма "Александър Невски" с разколници - да, би се като верно готин побойник в буквалния смисъл на думата и след това обясни гаменщината си с Христовите думи "Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч" (Мат. 10:34). Но по принцип в автокефалните църкви (каквито са православните) няма особено значение този вид - междудържавен, лобизъм. Това, което има значение са личностовите характеристики на Николай Пловдивски и Натанаил Неиврокопски. Патриархът би трябвало да е умерен и с отворена душа към всеки, както не би трябвало в душата му да има гняв.
Не можем да правим никакви изводи за бъдещия избор от това, че единственият достоен кандидат за патриарх - Гавриил Ловчански ще ръководи временно Светия Синод. Тъй като това се определя дефинитивно по старшинство. Който и да е ръководещ го като най-старши, трябва да уведоми за кончината на о бозе почившия патриарх първите държавници и поместните православни църкви и до 7 дни да организира избирането на наместник-председател. Той пък до 4 месеца трябва да насрочи и проведе изборите за нов патриарх.
Сиреч знаков ще бъде изборът на наместник-председател. И сега ще прозвуча кощунствено, правейки връзка с ефимерната от църковно-духовна гледна точка светска власт. Ако за наместник-председател бъде избран друг освен Гавриил, това ще значи едно единствено нещо - че гербавите мутромилиционери са решили да овладеят и църквата. И след нагласени избори - а как няма да ги нагласиш като имаш 13 агенти – н на финала назначиш гербоудобен патриарх.
Толкова ме възмущава подобна възможност, че ме избива на неприличен хумор - а за чий им е?
