Стачката на БДЖ в Бургас

Стачката на БДЖ Бургас. В Бургаските Държавни Железници, а не в БДЖ всичко е спокойно

В „най-добрият град (гара) за живеене“ е спокойно днес почти седмица преди края на ноември. Като пиша тези редове се сещам, че кметът Димитър Николов е забравил да разпореди да се сложи по една табела „Бургас най-добрият град за живеене в България“ на ж.п. гарата на БДЖ Бургас за 

стачката и на двете оцелели автогари, а това е съществен пропуск ... Иначе с табелите онези железничари, които докарват софиянци в Бургас по релсите биха разбрали, че точно тук в Бургас няма за какво да се стачкува ... Пари бол , работа бол , палми бол, градинки бол и т.н. само в превъзходна степен ?!!  И ето тази грешка на члена на ЦК на ГЕРБ не можа да превъзпита или убие желанието на „столичани в повече“ ( тъй де онези в БДЖ, които са заплашени от съкращения – б.а.) в София само на някакви си километър- два от жълтите павета да се накичат със знамена и да окупират пероните на Централна гара.

Еретичната дума стачка се случи на много места в България, но не и в Бургас, може би защото тук в най-голямото странджанско село хлябът е по-значим от ДЕМОкрацията, а страхът е вкусен още с майчиното мляко по тези географски ширини ...
Железничарите в Бургас  явно не правят изключение. И в тяхната работа е като при  катаджийте – не си ли извадят ръцете от джобовете и не вдигнат ли палката, няма хляб ...

Е, при едните е за да те спрат на пътя, а при другите да дадат път на влака и точно затова на 24 ноември те не стачкуват, а работят ?!!

 Продавачките на билети на бургаската ж.п. гара работеха тази сутрин, но само една старица се беше спряла за справка пред гишето с надпис „Групови пътувания“и нито един клиент не пожела да си купи билет за влак.  Около 08.00 ч. когато в София и на много други места железничарите започнаха стачка, техните бургаски колеги около 20 на брой се разпръснаха и не стачкуваха. Те бяха от смяната, която в момента не беше на работа.Иван Стоянов - лидер на ж.п. секцията в КНСБ заяви, че бургаски влаковете спират само на гара Айтос. Според него имало срив на протеста, тъй като хората се страхували от репресии и уволнения.

 Една група от 5-6 полицаи продължи да стои на перона пред гара Бургас и да си въздъхва спокойно, че поне смяната им няма да мине напрегнато. Началникът на гара Бургас, ръководителят на движението и още 5-6 железничари си изпълняваха ежедневните задачи с лекообезпокоен вид от наличието на няколко представители на бургаските медии.

Малко след 08. 00 ч. от Карнобат пристигна пътнически влак, който трябваше да бъде спрян на гара "Владимир Павлов" и стана ясно, че протест там няма?!

Ръководител движение на пристигналия влак съобщи, че към началото на общонационалната стачка в БДЖ  диспечерките на всички гари в региона са започнали да събират информация за стачкуващи поименно и да правят списъци, за да не се плати за този ден на железничарите.

В градинката около тоалетните на гарата се събраха 6-7 бивши жепейци вече пенсионери и укоряваха своите колеги, които работеха в деня на стачката, че са стачкоизменници.

Те си припомниха, как преди само 20 години на ж.п. гара Бургас не е имало въобще място за паркиране дори на локомотив, а сега коловозите са пусти.

Припомниха, че за това положение са виновни и техните бивши началници, които си закупили автобуси и започнали конкуренция в превоза на пътници.

В същото време една влакова композиция с табели за дестинация Бургас-София се ешелонира на първи коловоз и те веднага прокоментираха, че не се спазват условията за членовете на екипа, който трябва да свърши тази операция, т.е. липсваха работници, а техният мениджър, който беше костюмиран и изтупан на перона пред гарата се правел, че не забелязва нарушението ...

На бившите кадри на БДЖ им беше мъчно, че в момента се разпродават почивните станции на железниците, примерно като тази в местността Отманлии, а те навремето са давали доброволно по 20-30 трудодни, а сега като ги разпродадат дори и лев няма да получат от тези сделки ...

Един от тях направо заяви : „Срам ме е, че съм от Бургас ...“ Друг от тях информира колегите си, че „...нагоре всичко е спряло ... От Ямбол и от Сливен влак насам няма да има. Един от влаковете бил спрял на гара Жельо войвода на 15 км от Сливен към Бургас ...“

Друг философски допълни, че „... българите не си познават Конституцията и трябва да прочетат поне две книги- Библията и Конституцията и това няма кой да го стори заради тях.“

Отправиха и предложение до ресорното министерство на транспорта да махнат тези менаджери и да намерят пенсионери железничари, които са тръгнали най-отдолу и са стигнали до ръководители, за да им дадат акъл как да съхранят железниците.

Един от тези дошли да подкрепят стачката, която в Бургас поне на 24 ноември не се случи носеше дори въженце, за да го предложи на министър Дянков, за да се обеси ...

До година-две няма и пенсии да има, а горе в управлението няма нито един железничар ядосано сподели бивш жепеец. Ето го резултата – празни гари. Това е положението ...

Само на 50 м от тази група началник-гара и ръководител движение не пожелаха да отговорят на мои въпроси свързани с положението в БДЖ, уж угрижени от „големият обем“ работи покрай полупразната гара. В работниците около тях се чувстваше напрежение и безпокойство.

От синдикатите заявиха, че стачката е безсрочна и няма да прекъсне, докато не се стигне до сближаване на позициите и подписване на споразумение. Гледах празната гара на Бургас и все едно виждах цялостното състояние на държавата- застаряла, без надежда за близкото бъдеще и потънала в отпадъци и скрап ...

А най-добре описа положението е-vestnik в статията си : „Борисов и стачка. Пъдарин не може да управлява, а само да заплашва“от която ще цитирам един откъс:

„Ще стачкуват, за да върнат 800 милиона на държавата?” - така реагира Бойко Борисов на обявената стачка от работниците в БДЖ. Той каза още, че те „са изхарчили 800 милиона през годините от всички пари на българите”. И заплаши, че всичките ще останат без работа, ако стачкуват.

 Нещо смущаващо има в тоя тон. Сякаш БДЖ и работниците там не са част от държавата. Сякаш държавата не е плащала на държавната си компания да се движат влаковете, а е пиляла пари, които сега стачкуващите трябва да връщат. За премиера те са някакви вредители и тунеядци, както учените от БАН. И за тях така говори. „Така както ЕК работи с нас, ние ще работим с БАН”, казва той. Все едно става дума за чужда държава, а не за българска академия.

 Стачката е неотменим елемент от всяка демократична държава. С безпрецедентното си отношение към нея Борисов се разконспирира като антидемократ.“ 

Така премина стачката на БДЖ Бургас.

Христо Тодоров