Строителят на руско-турския газопровод Борисов проспа пробития пернишки водопровод и загази политически
Искрата на бунта срещу управлението на Борисов предишният път пламна от късото съединение, предизвикано от големите сметки за електричество за домакинствата. “Битови сметки” и “битов проблем”? Оказа се политически.
Беше в края на 2012 г. и в началото протестът не изглеждаше като причинител на пожар, който ще прогони Пожарникаря от премиерския пост само след по-малко от три месеца.
Започна се в навечерието на 2013-та близо до София. В Благоевград. Пожарът обаче се прехвърли в столицата, след това продължи в морския й символичен еквивалент Варна, а после и в други градове.
Оставям на любителите на конспирациите да разсъждават дали искрата с протестите на хора, подпалили сметките си за ток на онези първи “токови” протести, беше автономна реакция на недоволнте или е била резултат от подстрекателство. Но тя със сигурност беше употребена за голямо сътресение в българската политика след провала на руския проект Номер едно по стратегическа важност в България АЕЦ “Белене”.
Трябваше да минат години, преди това московско участие в подпалвачеството с половин уста да бъде посочено от втория човек в ГЕРБ Цветан Цветанов. Шефът му Борисов с четвърт уста се съгласи с него. И после го уволни. От всички постове в партията и държавата. Уж по други причини.
Днес, в навечерието на Новата година, нашият пожарникар е истински разтревожен от искрата на бунта, която се разгоря на основата на безводието. Пламна още по-близо до София този път.
Дали нашият премиер, разкъсван между обещанието да ни развива като граждани по европейски път от една страна и от друга – от поетите ангажименти към Кремъл, ще бъде принуден да бяга (от отговорност) чрез оставка, както през февруари 2013 г.?
Май такова опасение се върти в комбинативно-интуитивната премиерска глава. Главоболието му е очевидно. За него историята се повтаря като един голям “фрас”.
Коя ламя изпи водата на Перник и дали нейните жадни (за печалба) индустриални глави по поречието на реките, снабдяващи с вода за човешки нужди сателитния град на столицата, са свързани с властта?
Отговорът няма как да е не. Тук, в малката Русия, нищо не се случва при утоляването на жаждата за печалби по преференциални условия при задължителна близост до властта. Не ти наливат вода в мелницата на бизнеса, без да си проправил корупционна пътечка до нея.
А кранчето на разпределението на тези блага е в Борисовите, с които той сега ръкомаха заплашително, надявайки се да си ги измие със закани срещу неназовани престъпници и всякакви други безадресни виновници. Както винаги, само той, властвалия вече близо 10 години шеф на изпълнителната власт, не се чувства виновен за нищо.
Впрочем, по едно (голямо) изключение, нетдавна Борисов ни изненада на първо чуване с признание, че носи вина за нещо в неговата държава. И тъкмо да го амнистираме заради самопризнанието, той довърши мисълта си по типичен за него начин: виновен бил, че ни научил да си караме колите по неговите пътища безплатно, а когато пътуваме другаде, например в Гърция, си плащаме без (да създаваме) проблем, обобщи той.
По този специфичен начин – като ни прехвърли дори и вината за своята “вина”, той ни подготви за престоящия стрес с въвеждането на тол таксата по българските пътища.
Не знам каква е била конкретната причина за онзи шеговит израз за “плевенската трагедия”, който използваме понякога, за да иронизираме някакво преувеличение. Пернишката обаче е факт. Както е видно, че Борисов е истински стреснат, макар и с доста голямо закъснение. Опитва се да се измъкне с обичайните номера в ролята на строг, но грижовен баща на поверената му държава, но е ясно, че нищо не може да предотврати бедственото положение на подстъпите към неговата столична крепост на властта.
Към края на амортизираното комунистическо управление една популярна шега обясняваше, че трите проблема в държавата са “сушата, кишата и Гришата”. Хората иронизираха премиера Гриша Филипов, който се оправдаваше с руски акцент с природните бедствия за очевидната криза в икономиката.
Днешният премиер Борисов има основание да се жалва от природата също. Дали обаче и този път ще излезне сух от водата? Иронията е в това, че доката евразийците прокарват транзитен газ руско-турския си газопровод от хиляди километри, под носа му избухна драма с един местен водопровод, който няма кой да му прокара, макар да свика пълна мобилизация на държавната машина за борба с последиците на проспаната криза.
