Строй се, изброй се

Христо Слави Рачев

Ковид вирусите създадоха букет от уравнения, които човечеството предстои да реши. Тази нежива плесен, сякаш се е заела да подмлади населението на земята.

После заряза вирусната етика, първо болното и започна да напада, и другите възрасти. Изглежда, че седем милиарда ненаситни и кръвожадни хора вече застрашаваме равновесието на планетата.

И най-прецизното преброяване не може да установи колко дебел е слоя на смахнатите хора в българското общество. Пандемията ни го показа с кристална яснота.

В България са струпани милиони каноници на глупостта, броят на ваксинираните членове е нищожен. Не бива да има изненадани. Но спектърът на провалите се оказва много по-широк.

Такова население не може да избере достойните си ръководители. Нито да организира функциониращи държавни институции, работещи в полза на обществото. То напомня средновековна тълпа, люшкана от слухове, суеверия и спорадични клади за неверници.

Веднага се появява патологична нужда от вожд, който раздава наказания и милостини. Гледам талибаните и мисля за българските партизани. Всичко, което ни се случи до дес предстои да се случи и на тях с утежняващото обстоятелство, че имат фанатизирани религиозни водачи. Срещу това няма спасение.

Ние пък сме случили на восточен съсед. Българските политически коментатори, умуват, анализират, редят пасианси, какво щяло да стане, смятат числа, имена, а трябва да крещят:

Българи, пак сме в капана. Все същият. Не го ли познахте. Изработиха ни с най-простата схема, президент, плюс БСП, лъже реформатори и втори мандат за разделителя. Ум имате ли или някаква зеленикава пихтия, каквато откриха в главата на Ленин. Вярно, човекът е страдал от Lues, но поне не сме сифилитици, а най-обикновени пъпеши, тиквеници и чукундури. Затова имаме потребност от бостанско плашило.

Отечеството ни страда от столетно специфично заболяване с перманентно държавно разстройство.

Тук големият пургатив е СССР /се се сере/ е голям, защото може да разстрои цяла Европа и отделни части на света. Погълнат лековерно, създава невъзможност да се усвояват наличните ресурси, безогледно и спонтанно се изхвърлят качествени хора на улицата, буквално из храстите и кьошетата. Често напъните се толкове силни, че голяма част от населението излита с висока парабола чак зад океана.

Тази масова диаричност е придружена с неприлични звуци, нещо като профунда попръдване, може да ги чуете във военните оркестри, секция духови, вече облагородени от най-големият меден инструмента – туба.

Разликата между плагиатите, епигоните на чужди образци и дарените със собствен ум, е твърде съществена, тя е фундаментална, за да бъде тъй дълго и безнаказано пренебрегвана.

Днес “ние идваме”, а всъщност, много народ си отива. Неспира дефилето на калпавата хунта, артисти, гълтачи на огън и майстори на цигански колелета, комедианти, аферисти и пучисти, а България неистово се нуждае от европейска менталност.

Ако някога сте топили фотохартия “Фохар” във фиксаж, моментната снимка, която изплува от фиксажа с новите харвардски герои, става все по-тревожна. Засилете контраста и отзад, засега на флу, започват да се различават познати стари муцуни.

Но за слепците, това е без значение.

Започвам да се преброявам

.https://kafeneto.wordpress.com/