Сума ти хора измряли, утрепали се по пътищата, преди да разберат че асфалта е от шоколад, а мантинелите са вафлени, защото...и аз не знам защо
Люис Хамилтън
Народни приказки
Имало едно време един бойко и една лили. Бойко се хранел с асфалт, а лилито със мантинели. Колкото повече асфалт изяждал бойко, толкова по малко оставало за пътищата.
Колкото по дебела ставала лилито, толкова по тънки ставали мантинелите.
Докато накрая свършили и асфалта и мантинелите. И тогава бойко и лилито започнали да заменят асфалта с шоколад, а мантинелите започнали да правят от вафли. Сума ти хора измряли, утрепали се по пътищата, преди да разберат че асфалта е от шоколад, а мантинелите са вафлени, защото...и аз не знам защо. Защото били заети да оцеляват поединично. И да се обвиняват помежду си.
И така докато не започнали да ядат шоколадовия асфалт и вафлените мантинели, и да ги заменят с истински. И да не дават на бойко и лилито да ядат от новите, от истинските. И тогава бойко и лилито умряли от глад.
