Съветът на Европа най-сетне одобри механизма за разследване на главния прокурор

За първи път България получава похвала за предложено решение на проблемите около статута на главния прокурор и неефективното разследване

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pravo/2022/12/11/4426627_suv...

Комитетът на министрите към Съвета на Европа обяви в петък важно за България решение, с които приветства последния законопроект за създаване на механизъм за отчетност и контрол на главния прокурор и за ефективното разследване на престъпления, включително и нов механизъм за разследване на главния прокурор. Законът, представен от Крум Зарков през ноември, надгражда върху проекта, изготвен от предишния екип на Надежда Йорданова, като допълва уредбата с препоръките на Венецианската комисия. Освен мерките по отношение на статута на главния прокурор, той включва широк набор от предложения за решаване на системния проблем с неефективните разследвания на престъпления срещу личността и за разширяване на правата на пострадалите, включително широко коментирания съдебен контрол над отказите на прокуратурата да разследва и др. Преди седмица проектът бе качен за обществено обсъждане.

За първи път след дългогодишно бездействие и провали България е напът изпълни ангажиментите си по две групи решения ("Колеви" и "С.З."). Комитетът на министрите (КМ) дава категорична оценка, че предложеният законопроект като цяло "изглежда годен да отговори в максималната възможна степен за въвеждане на ефективно разследване на главния прокурор в рамките на съществуващата в България конституционна рамка". КМ приветства и начина, по който е решен проблемът с неефективните разследвания на престъпления срещу личността с въвеждането съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство по отношение на всички тежки престъпления и други престъпления, свързани със защитата на основни права по Конвенцията, право на достъп на пострадалите до преписката по предварителната проверка, право да се иска ускоряване на разследването и др.

Едновременно с това КМ приветства и предложените мерки за ограничаване на силното влияние на главния прокурор във ВСС, сред които въвеждането на задължение за парламента да не избира магистрати - съдии, прокурори и следователи, за членове на парламентарната квота на ВСС, а изборът да се извършва между хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества. Със същата цел е и друга мярка, която предвижда намаляването на необходимото мнозинство за временно отстраняване на главния прокурор при разследване срещу него - от 17 на 13 гласа, както и за освобождаването му от длъжност. По този начин прокурорите в съвета няма да имат блокираща квота при вземането на тези решения. Проектът предвижда и двойно мнозинство при избора и освобождаването на председателите на върховните съдилища, както препоръчва Венецианската комисия, като едно такова решение трябва да бъде подкрепено и от мнозинството от съдиите, избрани пряко от съдии.

Нещо повече, Комитетът на министрите настоятелно подчертава, че доколкото Народното събрание е длъжно незабавно да избере нови членове на ВСС, а проектозаконът с новите критерии за избор на членове на ВСС от парламента все още не е приет, трябва да предприемат всички възможни стъпки този избор да бъде проведен така, че да позволи ефективно намаляване на влиянието на главния прокурор върху новия ВСС.

Зелена светлина през закона, скоро на ход ще е парламентът

Срокът на общественото обсъждане е до 19 декември, така че при добра воля и организация до Коледа законопроектът може да е в парламента, където да бъде придвижен в рамките на един месец. Става въпрос за закон, който вече е бил обект на обществено и експертно обсъждане в продължение на месеци, параметрите по него са ясни, а има и становище на Венецианската комисия, чийто препоръки са изпълнени. Няма нито политически, нито правни аргументи за отлагането му, още повече, че той е заложен като ангажимент на държавата в Плана за възстановяване и развитие. В този смисъл, поведението на политическите сили към този закон ще е симтоматично за отношението им към съдебната реформа въобще.

 

Оценката на Комитета на министрите по този законопроект е един успех за България, който показва, че когато властите действат експертно, еднопосочно и последователно, това се оценява от международните партньори. Заслугата е на два последователни екипа на Министерството на правосъдието - екипът Надежда Йорданова подготви първоначалния проект и го изпрати за консултации във Венецианската комисия, после екипът на следващия министър - Крум Зарков, отрази коректно бележките, които бяха направени и финализира задачата. В този смисъл коментира и Зарков пред "Капитал".

Крум Зарков: България получава шанс да затвори наблюдението по делото "Колеви"

 

Фотограф : Надежда Чипева

"Усилията, положени от две последователни правителства - предишното редовно и сегашното служебно - по въпроса, който виси над България от решението по делото "Колеви" (2009г.) насам, се оценяват много положително от Комитета на министрите на Съвета на Европа, защото този път България показа по тази тема приемственост и надграждане", заявява Зарков.

"Това становище на Комитета на министрите ни дава всички основания да твърдим, че ако този проект, който сега ще влезе в Министерския съвет, а оттам и в Народното събрание, бъде приет, то България може да затвори наблюдението по делото "Колеви", свързано с наказателно преследване на главния прокурор, което виси вече 13 години. Освен това този законопроект решава въпроси за изпълнението и по над 70 други осъдителни решения срещу България (б.р., по делата от групите "С.З." и "Великова"), свързани с неефективно разследване на тежки престъпления срещу личността и недостатъчно зачитане на правата на пострадалите от тях.", допълва той.