Георги Марков

Българският 11/9: Издъхва убитият от ДС критик на Живков Георги Марков, става непреходен с творчеството си

Цветя за Георги Марков на паметника му в София, издигнат през 2014 г. благодарение на инициативата и финансовата подкрепа на българския емигрант в САЩ д-р Георги Лазаров | Фотограф: Христо Христов, desebg.com.

Написано от Христо Христов

 

На 11 септември 1978 г., преди 43 години, в лондонската болница „Сейнт Джеймс” издъхва българският писател и критик на комунистическия режим в България и персонално на диктатора Тодор Живков Георги Марков.

Агент на ДС, заподозрян за убийството на Георги Маков, е намерен мъртъв

Италианският паспорт на Франческо Гулино – агент „ПИКАДИЛИ“ на Държавна сигурност и другите му фалшиви български и швейцарски паспорти в агентурното му досие в ДС, както и медалите, които е получил от комунистическия режим. Гулино е единственият официално заподозрян за убийството на писателя Георги Марков през 1978 г.

Откъс от Книгата на Георги Марков - "Задочни репортажи" част от "Мила Родино ти си земен рай"

"Ако България и Съветският съюз воюват, ние на коя страна трябва да се бием?"
Цялото събрание стихна. Дори да нямаше отговор, самото задаване на въпроса беше достатъчно. Лекторът се опули напред, взря се в момчето с подозрението, че насреща има явен провокатор, но като видя бистрите, невинни очи, отправени към него, се смути и каза, че такъв въпрос изобщо не може да съществува, тъй като България и СССР не могат никога да воюват един срещу друг, защото представляват едно и също.

Георги Марков: Ще изчезне ли българският народ?

Преди около 38 години Георги Марков разглежда интересен проблем, който и днес не е намерил решение може би защото и тогава и сега ни управляват комунисти ... По онова време онези, които ги возеха в мерцедесите и чайките, а днес шофьорите им и пазачите им ...

А проблемът е бил и е как за първи път в своята история, в години на мир, а според властта - и години на небивало щастие, българският народ започна да намалява. 

ЗА ГОЛЯМАТА И МАЛКАТА ПРАВДА

„Какво представлява комунистическата голяма правда? Не е ли тя недвусмислен превод на закона на джунглата: „Всеки има право толкова, колкото е силен“?“ Есето е прочетено по Дойче веле през 70-те години на ХХ век.

 

Subscribe to RSS - Георги Марков