Червената армия

Най-разорително за българската икономика се оказва подписаното през есента на 1944 г. в Москва примирие

Николай Киров

Годината е 1945-та. Един български войник пише картички от Унгария и Австрия до близките си вкъщи. Те са изпълнени с много надежда за бъдещето, но тя остава попарена.

Картичките са грижливо прибрани при дипломите, медалите и ордените. През 1945 година прадядо ми Христо Иванов, мобилизиран като ветеринарен лекар, изпраща двете картички от Унгария и Австрия. В едната пише: „Добре съм със здравето. Надявам се, че и вие вкъщи сте добре“.

По време на тригодишната й окупация от Червената армия България е подложена на тотален, безогледен и безпощаден грабеж, несравним дори с най-тежките контрибуции по силата на жестокия Ньойски договор.

Годината е 1945-та. Един български войник пише картички от Унгария и Австрия до близките си вкъщи. Те са изпълнени с много надежда за бъдещето, но тя остава попарена.

Многобройни са свидетелствата за изнасилвания, грабежи и убийства извършвани от руски войници в окупираните от тях територии в края на ВСВ

Руската дипломация се бори яростно за запазването на съветските военни паметници в България, макар че някои от тях са посветени на измислени герои и на нелепи случайности.