Така работи рашистката пропаганда, когато я оставят да си разиграва троянския кон
Българските рашисти копират безмозъчно оригинала на рашизма, но се опитват да приспособят за местна употреба някои негови елементи. Например някои от тях не са непременно за това Русия да победи, окупира и унищожи напълно Украйна. Искат само да сме неутрални докато Русия (евентуално) побеждава, окупира и унищожава Украйна. Както в онзи виц за мъжа, който държал жена си за косата през балкона и нареждал: “не съм жесток, колкото съседа, който закла жена си, аз само те пускам”.
В главното обаче нашите рашисти маршируват заедно с руското си началство. “Заедно в труд и бой”, както се пее(ше) в онзи комунистически марш, в който се пее(ше) още “комунистите родината изграждат, комсомолците след тях вървят”. Главното е да се изпълнява повелята да се лъже и отрича очевидното, когато то не изнася на путлеризма.
Така за тях войната не е война, агресията на Русия не е агресия, а превантивна операция срещу разширяването на НАТО (и дори срещу заплахата от нападение на осмиваната до неотдавна за нейната военна слабост Украйна), руският военният провал е само прегрупиране, докато украинските военни успехи са всъщност дело на американците и на целия свят, който несправедливо се е изправил срещу руското миролюбие.
Обща е и рашистката загриженост за българското поробване от страна на НАТО, ЕС и най-вече конкретно от САЩ. Някои по-гъвкави (в кръста при поклоните си към Москва) нашисти скланят да оприличават днешните ни съюзнически ангажименти на зависимостта ни от СССР. Сред изказващите се в този дух има и академици, като историкът Георги Марков.
Не е нужно човек да е академик, нито да има академична титла, за да забележи абсурда на този знак на равенство. Неговата несъстоятелност е в центъра на публичното говорене у нас по темата за ветото за членството на Северна Македония в ЕС. За това вето говорят като за нещо наплъно естествено и най -върлите рашисти нас. Не си дават сметка, че така опровергават себе си относно “поробването” ни от Запада, който София е в състояние да разиграва като блокира процеса на разширяване на ЕС в нашия регион.
И какво ни причиняват “поробителите” в резултат на това? Били ни притискали да свалим ветото, жалват се путинофилите. А могат ли да кажат в какво се състои този натиск? Защото се вижда и от най- простите с просто око, че всъщност София притиска Брюксел, откъдето не сме дочули и една нотка на закана. Разни еврокомисари и прочее емисари у нас се изказват по чувствителната за българите тема като проповедници, които се боят да не загубят паството си.
Услади им се на мнозина тук това “поробване”. Вече заплашват и с българско вето върху общата европейска политика за отказ от руския петрол. Дали е правилно, редно и патриотично?
Не това е въпросът. Става дума за друго – за пълната несъстоятелност на рашистката пропаганда, която тръби, че днес повтаряме съдбата на НРБ, командвана от Москва и че ни се случвало същото, само дето сме сменили Москва с Брюксел и Вашингтон. Редовно го заявява най-безсрамно тъкмо посланичката Митрофонанова, чието поведение е откровено продължение на съветската робовладелска традиция.
На практика ни казва, че сме заменили съветското робство с евроатлантическо, върху което обаче, както се вижда, можем на налагаме мнението си и то по повече от един отделен и “специфичен” въпрос, като членството на Северна Македония в ЕС.
На лъжата краката може да са къси, но за съжаление и паметта на мнозина у нас е такава. И ще дам само два примера.
От екрана на БНТ главният червен лобист на руските енергийни монополи у нас от поне две десетилетия насам Румен Овчаров категорично предрече вчера как Европа щяла да загуби войната с Русия по въпроса за руския газ. Да оставим настрана, че евроатлантическата машина за разкачване на европейските вагони от руския газов внос вече работи на бесни обороти и е само въпрос на време да успее в това начинание – стига да има политическата воля, каквато демонстрира в момента.
Някой вярваше ли преди 24 февруари, че най-големият европейски потребител на руските въглеводороди Германия сама ще спре “Северен поток 2” и че за два месеца ще намали с две трети вноса си на руски петрол?
По – важното е друго: че трябва да има памет за прогнозите на този енергиен “пророк” и неговите подобия, като мажоретката на руския енергиен манеж у нас Георги Първанов, претърпял пълен провал в обещанията си за налагане на руския “троен” шлем. Преди 20 години Овчаров заплашваше, че ще се върнем в каменната ера без да сме построили АЕЦ “Белене”. Така се изразяваше…
Годините се изтърколиха, а България не само не се е върнала в пещерите, където е мястото на Овчаров и компания с тяхната примитивна пропагандна кампания, но продължава да произвежда излишъци и да изнася електроенергия.
Същото се отнася и за дългогодишната другарска жалейка за поробения ни уж от лошия Запад военнопромишлен комплекс. Запитан все пак вчера в БНТ да коментира факта, че в момента той чупи собствените си рекорди за всички времена по производство и износ на военна продукция, оплаквачката Каракачанов се врътна, направи се, че не е дочула и смени темата с яростно нападение срещу смаляването на българското производство на плодове и зеленчуци.
Водещият Любенов “деликатно” върна бившия вицепремиер (и бивш шеф на всичко, свързно с отбраната и военната индустрия) обратно от земеделската тема с намек, че не за това го пита. Това не смути дебелашкото самочувствие на разпенения бивш военен министър, бесен че имало внос на домати от Йордания ( once upon a time), но отказващ да се възхити от невиждания ръст на българския износ на военни стоки, очевидно стимулиран от наложената на Украйна война.
Така работи рашистката пропаганда у нас, когато е оставена да си разиграва троянския кон.
И една илюстрация на нагласите на българите по разлома в отношението към Русия, с който рашистите толкова много се гордеят, че бил в тяхна полза. Огромното мнозинство българи, макар с частични уговорки, са за това да сме част от Запада. Видя се снощи и подкрепата на българската публика за песента на Украйна на Евровизия – категорична!
Ето така изглежда картинката на противопоставянето Изток-Запад според последните проучвания на общественото мнение, показано в една картинка (взета на заем от мрежата).
