Сякаш бе вчера. Моя милост, средностатистически 37-годишен дебил, възторжен до сълзи, заедно с хиляди себеподобни приветствах избраните незнайно от кого (от ДС, как от кого?!) оратори на първия свободен митинг.
С празна туба за нафта в ръце, слушах омайните слова на Анжел Вагенщайн, Румен Воденичаров, Константин Тренчев и на други настоящи и бъдещи предатели на общата ни кауза.
