Влюбена до безпаметство в себе си, властта се откъсна от земята и полетя в розовия облак на преяждането. Дразнещите гласове на гражданите, тези черни, досадни гарвани, се чуваха все по-далеч – някъде долу. В тъмнината на околовръстния, където се предлага платена малка радост за нагона.
Полицаи и прокурори опаковаха страната в усмирителна риза, за да лети розовия диктаторски табун безпроблемно. Прегракнаха гарваните, а върху пръстта закапаха сълзи, като едри капки преди буря…
***
