Гръмнахме: чума по животните в Странджа. Eтническа омраза, бежанци, “лошата, завистлива Европа”.
По-бърза от истинската чума плъзна информационната чума.
А гръмнахме, защото от случващото се в Странджа боли – и това е човешката, нормалната реакция. Болка.
Тази болка дойде по една-единствена причина – никой не си направи труда да говори с хората, никой не си направи труда да им обясни какво се случва и какви могат да бъдат последствията. Това се комбинира с липсата на доверие в институциите – доверие, което вероятно е безвъзвратно изгубено поради години на неадекватни управленски решения.
