Николай Флоров
Вдига ме, значи, българичката да рецитирам стихотворението «Москва» пред класа и аз, учил-недоучил, засичам още на втория стих. Ни напред, ни назад! Двойка.
Излиза друг – същото. Картинката е не по-различна и с «Червените ескадрони» – зубрачите на класа го знаят наизуст и без грешка и от сън да ги вдигнеш, но аз не съм зубрач. А тези две стихотворения направо ми присядат като крив кокал в гърлото. Не ме разбирайте зле, Ицето Смирненски е сладур и половина. Но си викам: това не може да е същия човек, изплел такъв наниз от перлички като този:
«В живота си нивга не бих се надявал
