Petar Ivanov От гледна точка на структурната антропология (Клод Леви-Строс) между езическото хоро на “мъжкари” със селски носии в мръсна фекална ледена река и ритуалния танц на голи диваци-канибали около огъня с печаща се жертва за ядене няма принципиална семантична разлика.
Даже във втория случай има обяснима причина за социална радост и възторг, а при хорото тази причина липсва; тя не би могла да е конфесионална (християнска), тъй като в каноничния регистър на празниците и ритуалите на църквата такова обществено действие няма.
