Моите връстници, чието детство премина в България на 70-те, потръпват при спомена за стихотворението "Здравствуйте, братушки!" на Иван Вазов. Тези "Братушки" трябваше да ги учим наизуст, а ако някой се опитваше да кръшка, както правех аз, получаваше "цафара" в бележника от неотстъпчивата другарка Груева.
