Нека след всичко това не забравим пак за по-възрастните

Може онези, с които живеем, да имат щастието да разчитат на нас, но много хора нямат тази привилегия   Наталия Иванова   Цинично е, но е и човешко – до голяма степен днес всеки от нас пази възрастните хора, защото в живота си има близък човек, който е застрашен. Неизбежно е да оценяваме стойността на живота през личния си опит. Така успяваме и да мислим за по-абстрактното – за всички възрастни хора, които са майка и баща, баба и дядо, сестра или приятел на някого, но ние никога няма да познаваме.

Subscribe to RSS - Нека след всичко това не забравим пак за по-възрастните