Тони Николов

Тони Николов Eдин национален празник не е просто ден в календара. Повод за патетични речи или за себевъзвеличаване на фигури, които по стечение на обстоятелствата играят временна политическа роля. Той трябва да е носител на памет, която структурира настоящето с оглед на бъдещето. Да е истинският „ден за размисъл“, но и ден за радост на българите. Защото ако имаме национален празник, който не ни сплотява, а ни разделя и ще продължи да ни изправя едни срещу други, тогава е налице сериозен проблем. Не с датата, а със самите нас.

Тони Николов Има един основен принцип в политиката, валиден и като жизнена максима: колкото си се издигнал по-нагоре, толкова по-стремглаво можеш да се срутиш надолу. Особено ако си трайно лишен от усет за реалност. Тогава падението е пълно. За „роженската реч“ на Румен Радев вече се писа много. Напълно съгласен съм с диагнозата на Теодора Димова за целия този „умоотвод“ на мегаломанията. Ала проблемът хронично се задълбочава заради нападките, които Радев продължава да сипе ден след ден пред медиите.

А без тези основополагащи принципи, както с болка пише още преди близо век Стоян Михайловски, трайно зацикляме в „преддверието на българското оскотяване: негодниците стават великани“. Не е ли видно с просто око?   Прокурорското „телевизионно шоу“ с право шокира мнозина, тъй като всякакви илюзии, че сме що-годе нормална държава, се разсеяха в миг. Ала колкото и отвратително, и мерзко да изглежда случващото се, още по-болезнени са въпросите за генезиса и корена на „българското безправие“.   * * *

Тони Николов   Последните избори, ако си послужа с една от любимите формули на Георги Господинов, все по-ясно ни изправят пред „дефицита на смисъл“. Отново 40% отидоха до урните да гласуват, но около 60% се въздържаха (4% от гласувалите маркираха квадратчето „не подкрепям никого“, така че „реално“ гласувалите са 36%, от които, като извадим купения и корпоративния вот, вероятно остават под 30%, върху които се крепи сегашната ни политическа система).

Тони Николов Случващото се днес обикновено е зададено като тенденция далеч назад, още в миналото. Джеймс Билингтън, известен историк на руската култура, нарича подобно случване „иронично тълкуване на събитията“, следвайки разбирането на Райнхолд Нибур за ирония, предполагащо наличието на случайни съвпадения в събитията, които при по-внимателно вглеждане се оказват съвсем не толкова случайни.

Единствените разсекретени руски царски архиви показват, че Драган Цанков, Тодор Бурмов и Марко Балабанов са били на чужда хранилка Тони Николов  

Тони Николов Зад всяко дрънкане на оръжие се крият най-различни мотиви, а заплахата, извиването на ръце, често се превръща в средство, не по-малко важно от самите бойни действия. Така е било в историята, така е и днес.

Тони Николов, Култура   Четиридесет и петото Народно събрание е вече в „разпуснато състояние“, макар още да обсъжда законопроекти, които няма как да приеме окончателно. С което парламентарната „пролет“ приключи. Три върнати мандата, след които на три пъти изкука кукувицата – предупреждение, което мнозина сякаш не чуха. А би трябвало. Кукането на кукувицата е не просто повратна точка в смяната на сезоните, то винаги е било истински „зов за промяна“.

Тони Николов ИЛИ КАК НАДЯНАХА НАМОРДНИК НА КНИГИТЕ ПРЕЗ 1948 Г   Не си спомням кога за първи път чух да споменават датата 12 юли по по-особен начин. Времето преди, имам предвид преди промените, беше бавно време: на дългите разговори сред близки, където много неща се казваха, без да се изрекат изцяло. Тогава семействата разговаряха, дори като начин да отстоят себе си и идентичността си, за да не се размият под напора на идеологическата социализация; днес ускорението прави това донякъде невъзможно, налагайки нова форма на атомарност. А пък историята се учи най-добре у дома.

Тони Николов, Култура В България никога и нищо не е помръдвало, ако „лудите млади“ не направят промяната. Така е било винаги. Вековният ни опит е обвързан със „статуквото“: оцелявали сме мъчително – с вечната дилема между „преклонената глава“ и „сабята“. Оттук и притесненията, че може да стане по-зле, винаги са били определящи. В което има немалко изстрадана мъдрост, но и голям конформизъм. Но, забележете: по силата на същия механизъм всяка власт, излязла в по-ново време срещу „децата (ни)“, бързо се делигитимира и на практика е обречена.