Странно нещо е човешката памет. Уж запазва важното, ама май не е съвсем така. Оказва се, че и тя, както волята, подлежи на обработка, сломяване и подчинение. В случая с паметта обаче не става дума за това какво търпиш и какво отстояваш, както при волята, а какво помниш и какво забравяш. Избирателно. Така в българската национална памет е останал запечатан изопаченият спомен за Царя Освободител и братска Русия, въпреки че след Освобождението от нея май идват само неприятности.
