Събуждам се тази сутрин и какво да видя? Жив съм! Поглеждам през прозореца с невярващи очи: същите скапани блокове отсреща, същите препълнени контейнери с боклук, заледените улици... Не се успокоявам. Щипя се, удрям си шамар – няма съмнение: аз съм и съм същият като вчера: жив, уморен и празен. Само, че и това не ми е достатъчно, затова пускам телевизора. Новини. Президента Радев се среща с Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер. Бре, мааму стара. Усмихват се, ръкостискат се доволни, тупат се по раменете... Много моля, това сън ли е? Някакъв мираж?
