Мануела Геренова
Снимка: iStock Трябва ли да стигнем дъното, за да се оттласнем?
В късния работен следобед вчера разглеждах снимки от площада пред храм „Александър Невски“.
Погром, погром, погром – думата кънтеше в ума ми, не можех да ѝ намеря синоним въпреки дипломата ми на филолог.
По друг начин не може да се нарече състоянието, в което жълтите павета на площада бяха оставени, осеяни със спукани балони, бутилки, вейпове и флакони райски газ.
Докато се намесят чевръстите служителки на чистота, зрелостниците вече се бяха изнесли да цапат някъде другаде.