Tempus Fugit (Времето лети)
Николай Флоров
Времето лети. Българският сталински булдог Вълко Червенков по сталинска заповед плашеше българите , че титова Югославия щяла да го нападне и се готвеше за война. Тито беше изритал Сталин в задника, беше завил рязко на Запад и Сталин беше побеснял. А всъщност Сталин се гласеше да нападне Югославия през България и Унгария.
Събитията бяха толкова нажежени, че във Видин се подхвърляха запалителни бомби, за да се научи населението да ги гаси с пясък. Целият вал, построен още от Осман Пазвантоглу, беше проринат от окопи с картечни гнезда на всеки сто метра, а старите каменни умби щяха да бъдат складове за амуниции. По улиците на града войниците от местната казарма тренираха за улични боеве и се стреляха един друг с фишеци зад кюшетата.
После Сталин изчезна от сцената. Изчезна и неговия булдог Червенков, а на негово място застана Тодор Живков, който намали военното перчене по границата с Югославия, но реши да пази идеологическата чистота на българите като заглушаваше радио Белград. От Белград и радио Ниш се носеше рок-енд-рол, джаз и блуз, от който българите нищо не разбираха, но много харесваха – партията беше решила, че те са развратители на комунистическия морал на новия български човек. По българските вестници, например, можеха да се видят карикатури на пияни американски войници с бутилки… кока-кола в ръце, а от рекламите на радио Белград се носеше шума на пенеща се кока-кола. Българите така и не разбраха що за питие е това за още десетки години.
От Белград и Ниш също така се носеше сръбска народна музика, която българите от Видинско харесваха много и което никак не се харесваше на Тодор Живков. За негов ужас, от там идваше и много информация за Англо-Американския свят, а както беше казал още цар Борис Трети: «българите са русофили, министрите ми са англофили и само аз съм единствения българофил».
Та, защо ви разправям тия неща? Ами защото днес сталинското изчадие, наречено Народна Република България, вече не съществува. Не съществува и империята наречена Съветски съюз, и сръбската мини-империя, наречена Югославия.
На Запад днес да си сърбин е дори опасно – ако попитат един сърбин откъде е, той обикновено казва «от Югославия», макар че тя вече не съществува. Така сърбите са възприели да избягват конфликти с хърватите и с останалите народи от империята.
Сърбия обаче е добила още от онова време международен авторитет точно заради анти-сталинската си политика.
Не е така с България обаче – и досега името на България се бърка ту с Боливия, ту с Белгия и дори с Унгария. Това е резултат от четиридесет години сталинско безвремие, чиито девиз беше «Курица не птица – Болгария не заграница». Така руснаците с лигава усмивчица я приписваха към своите най-верни дупедавци. Така е и досега.
А може би не съм прав? Все пак има и малки промени: преди два дни продадох китарата си на две рускини. Докато я разглеждаше, едната от тях попита от къде съм. Казах й от България. И – да не повярваш – те не казаха нито дума. Изглежда си бяха научили урока като сърбите.
