Троянските коне на Русия излизат на българската арена с истинските си имена: Боря против Румэн
Поговорих вчера в ефира на радио БТВ по въпроса за Навални и Русия. Беше необичайно, че изобщо са се сетили за мен, но не това искам да кажа. http://btvradio.bg/Article/vajnoto-kazano-na-glas/v-chetvartak-v-vazhnoto-kazano-na-glas-shte-govorim-za.html
Интересното е друго. “Оказва се”, че темата за руската политика и отражението й върху българската може и да представлява интерес за българска медия, голяма по българските стандарти.
Дали пък този въпрос не изпълзява на подстъпите към микрофоните заради битката на Борисов да оцелее в очите на избирателите, които наистина държат на европейското развитие на България?
Най-сетне започна да се откроява фактът, че малка България, владение на руския постколониализъм, е проекция на голямата политика на огромната Русия. Пред и зад кулисите тук се разпореждат колониалните корпорации Газпром, Росатом, Лукойл, но те си остават “незабележими” за критиките на разни патрэоты, на които се привижда новодошъл американски колониализъм.
От години твърдя това, но се натъквам на кол, на който се опитвам да ме набучат опоненти, врагове и дори съмишленици по политически пристрастия, които от поне десетилетие и половина леко ми се подсмихваха като на някакъв смахнат “русофоб”.
Доживях да видя, да чета и да чуя как почти всички, включително и подсмихващите се до неотдавна, приеха за вярно или поне за важно онова, на което се подиграваха.
Дотътрихме се до едрия извод, че да се говори за руската роля, влияние и “обаяние” върху България и българите е не просто легитимно, но вече и задължително. Вижда се от факта, че Румен Радев и Бойко Борисов, двамата главни пехливани на тепиха на борбата в шампионата за Купата на съветската армия (имаше такова футболно първенство, не се шегувам), се сбориха с обвинения кой е по-голям русофил.
Да, не е редно Румен Радев да мълчи по случая с Навални в Русия и да се крие зад факта, че президентите в Европа като правило не изразяват позицията на техните страни по въпросите на външната политика. Това по принцип е работа на изпълнителната власт. Изключението, което президентът Макрон прави в това отношение в президентската република Франция, пледирайки остро в защита на Навални, на пръв поглед подпомага този удобен за Радев аргумент.
Само че Макрон не е обременен с поклони към Путин, каквито Румен Радев направи с позицията си за руската окупация на Крим. Той на практика я одобри с приказки, че щом руското знаме е забито и стърчи на кримска земя, значи трябва да се приеме свършеният факт.
“За разлика” от Борисов. Който също никога не я заклейми ясно, както направиха автентичните евроатлантически лидери. Надявам се да съм ясен с ироничния паралел по отношение на твърдението, че Борисов бил различен от Радев по този проруски показател.
Караницата между Борисов и Радев по “руска линия” извади на показ неприличния факт, че досега и двамата се криеха и пазеха да не им проличи колко са загрижени да не бъдат разпознати като повече или по-малко прикрити русофили. Обаче им се наложи да напуснат удобното прикритие и да извадят пред скоби незаобиколимата тема.
Идат избори, а с тях и въпросите кой къде се позиционира по вековната ос Русия-България. Радев може би още може да врътне на нея едно коремно, за да покаже, че е не по-долу от Борисов, който вече само може да виси на нея с натежалите си килограми, за да пречи на Радев да си показва предимството на лоста. Но и двамата не могат повече да се правят, че няма такъв лост, около който като на пилон се суче клетата Българийка.
Матушката вчера им издърпа ушите като не доведени деца, които не признава да е родила, с препоръка да си гледат местната демокрация. Ядосала се е, че български дипломат е присъствал на делото срещу Навални в московския съд.
От устата на устатата говорителка на руската (не)дипломатичност Мария Захарова това прозвуча като заплаха, че ще лично ще напляска непослушните българчета ако пак се опитат да надникнат към щедро разголената пазва на Матушката си.
Борисов вече веднъж се покая на килима пред Путин и две години по-късно доказа с предсрочно прокопания от него путински газопровод в България, че покаянието му не е било празнословно. Хем обслужи Путин, хем платихме ние за това.
Сега Борисов се кае и пред Байдън, защото си дава сметка, че е прекалил с престараването си пред Кремъл и не е познал, че Тръмп ще остане на власт, за да го “помилва” (както онези папи, които са го галИли по главата).
Който и от двамата наши състезатели да победи в надпреварата по русофилската писта резултатът ще е пак същият: матушката, която никога не залага само на един троянски кон, потрива ръце от този тропот на копитата на арената у нас, която тя от много десетилетия е подготвила с цел винаги да си има печеливш в България.
Не звучи оптимистично като прогноза, но поне едно важно раздвижване на статуквото се състоя: руските коне излизат вече на кушията с имената си. Боря срещу Румэн.
