Трудно се гонят търговците от храма на свободното слово, но си струва да се опита
Мария Цънцарова заявява, че намирането на събеседници в едно телевизионно предаване е голям проблем в България. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/11/17/4140105_mariia_cuncarova_jurnalist_bi_ti_vi_golemiiat_problem/?ref=home_layer2
Ако става дума за “не какви да е” събеседници, а от господарски тип, мога да се съглася.
Изпитал съм го на гърба си в раницата на телевизионен водещ, натоварена с камъните на миналото – техните камъни, по собствената им глава.
Не успях да убедя президента Георги Първанов да се престраши да гостува в студиото на “В десетката”.
Ударих на камък също и с дялания камък Сакскобургготски, оказал се монархо-социалист и учител на своя телохранител Бойко в дисциплината “дай да не дразним Русия”.
С него всички водещи на предавания в България имаха проблем – с изключение на такива, като Бареков. Той се нави моментално да ме замести и да услужи със себе си с поръчково интервю на запис в кабинета на царственоподобния ни премиер, след като аз отказах да се пречупя след безбройни покани към него като премиер и накрая да му отида на крака, за да каканижа на колене по сценария на пресаташето му.
Сокола, граблива птица, така и не кацна в моето студио. Не беше проява на храброст.
А тъкмо тези тримцата бяха онези, които си правеха тройните коалиции и формираха (про)руската тройка на върха на реалната власт в началото на века – та чак до снасянето на кукувичето им яйце Борисов, което отгледаха дружно в гнездото си!
Останалите управляващи, с които, видимо за всички, не споделях едно мнение като водещ на “В десетката” по БТВ , чакаха въпреки това на опашка пред студиото ми. А може би и тъкмо поради явното разминаване в позициите ми с тях (без обаче да преминавам границата на елементарното гостоприемство) зрителите се доверяваха на автентичността на моя разговор с тях.
И в днешно време има кой да компенсира бягството на властниците от неудобния стол пред утвърдилата се като самостоятелна величина в жанра на интервютата и разследването Мария Цънцарова.
Като “старо куче”, което не си е оставяло магарето в калта на коловозите, очертани от кервана на (без)отговорни бегълци от неудобните въпроси, мога да препоръчам няколко имена на алтернативни събеседници по изключително важни теми.
Мария Цънцарова би могла да покани:
Ядрения инженер Георги Котев (с когото имам честта да съм съавтор на книгата “Ядреналин” ) да осветли тъмната страна на далаверите в българската енергетика
Бившия ни посланик в Москва Илиян Василев, единствения българин в черния списък на Кремъл със забрана да посещава Русия, по темата за съвременните отношения между София и Москва
Историка Янко Гочев, автор на уникалния тритомник “Руската империя срещу България” и на много, много други публикации и видеоклипове по темата за историята на отношенията ни с Русия през вековете ( също на практика съавтор на значителна част от моята трилогия “Течна дружба”
Бившия председател на ДПС Лютви Местан и\или бившия втори човек в ДПС Осман Октай по темата за най-мразената партия (извън твърдото й ядро) в България
Бившия номер две в ГЕРБ Цветан Цветанов – при условие, че е готов да говори по темата за това какво наистина се е случвало в партията и управлението докато той беше част от нейната върхушка (а не да рекламира настоящата си партия)
Бившия банкер и икономист Номер едно в държавата Цветан Василев – при подобно условие, свързано с готовността му да разкаже истината за най-големия грабеж в българската история
Прогонения от президента Първанов от НСО полковник Николай Марков по темата за някои наистина мръсни тайни на обслужващата властта преторианска гвардия
Бивши офицери от ДС и РУМНО, готови за първи път да разкрият как техните едри фигури се оказаха в сянката на дребните риби, хванати в мрежите им – ще е трудно да се намерят такива гузни храбреци, но може поне да бъде направен уникален опит за това
Журналисти, изритани от медиите от властта с ботуша на свързаните с нея роботодатели (…) – многоточието може да бъде попълнено от самата Мария Цънцарова
Съдии и прокурори, захвърлили тогата, за да хвърлят ръкавица на кукловодите, които дърпат конците зад кулисите на съдебната власт
Захвърлени на произвола на съдбата след употребата им за реклама на държавата и “изцедени” спортисти
Бивши и настоящи бизнесмени, прогонени от търгове за обществени поръчки, недопуснати до публичен протест (макар някои от тях да са подавали жалби, смачкани от властите на топка, с която им запушват устата) поради протекцията на политически величия над печелившите им протежета
Употребени и захвърлени от властта кметове, лишени по традиция от национална трибуна да разкрият как се печели местна власт и се употребява докато тя е послушна
Списъкът може да бъде продължен.
Но ако само малка част от него бъде реализирана в ефира на телевизията с национално разпространение, медията ще придобие такъв авторитет, че управляващите сами ще се молят да бъдат интервюирани в най-популярната телевизия, върнала доверието на Суверена в поруганата чест на журналистиката у нас.
Трудно е да се изгонят търговците от храма на свободното слово- не всеки може да е Христос. Но си струва да се опита.
