Императивът, че в една демократична държава решенията на съда не се коментират, а се изпълняват, важи и за България, но само в случаите, когато тя може да бъде възприемана наистина като демократична държава.
Разправата с районния кмет на Младост, софийски квартал с размерите на пети по големина град в България, е един от поводите за тази констатация.
Знаете ли защо съм толкова сигурен, че става дума за политическа разправа?
Политическа разправа е, защото “съвпаденията” са прекалено изобличаващи поръчителя на разправата. В живота и в криминалистиката такива невероятни случайности предизвикват най-малкото съмнения за нагласена работа.
Оказа се, че едно от най-трудно доказуемите престъпления, каквото е искането на подкуп на четири очи, удобно за уязвеното статукво, е извършено тъкмо от лице, което разби монопола на всесилния победител на изборите в столицата и България. Може(ше) да служи като пример за политически срив на гербаджийското всевластие и другаде. И “изведнъж”, тъкмо виновната в лично качество за този пробив Иванчева се оказа и единствената “доказано” корумпирана персона по (не особено) високите етажи на властта, достойна за единодействието между прокуратурата и съда.
Това е все едно руски генерал, бизнесмен, журналист, банкер, адвокат или правозащитник да се самоубие точно в момента, когато е решил да пречи на путлеристката власт и тя се чуди как да го отстрани. Така и става в Русия – примерите са безброй и са световно известни ( самият адвокат Магнитски, “починал” удобно за властта в затвора, е един от тях). Явно е заразно. Проявяват се такива “съвпадения” в по-мека, но все така съмнителна форма в крак с политическата целесъобразност.
Имаме и нов казус, който вече прави случая с Иванчева да изглежда като правило.
Лидерът на “атака” Сидеров е успял да убеди съда да вземе неговата страна по иск за хиляди левове срещу бившия военен министър Николай Ненчев, защото е бил наречен от земеделския деец национален предател. Съдът е преценил, че Сидеров, който обвинява публично за национални предатели свои опоненти от години насам, не е национален предател. Сигурно и за Георги Димитров би постановил същото.
След като е осъдително да наречеш национален предател някого в България, какво да кажем тогава за очерталия се напоследък като шампион по подобни квалификации срещу политици и критици, като Костя Копейкин? Той клевети по такъв признак на едро и на парче де когото мрази в българската публичност. Моя милост – също. Сред любимите му нападки са “майкопродавци”, “ подчовеци” и…национални предатели.
Ще рече някой: да го беше съдил! И ще е (почти) прав- гнусливостта ми не е основание да се въздържам от самозащита. Само че не ми е минало през ума, че за политическо говорене у нас могат да осъдят политик.
Вече ще знам. Не че непременно бих спечелил подобно дело, но съдът създаде прецеденти. Както е известно, прецедентът е легитимен и силен инструмент в правото. Всеки следващ тъжител и адвокат, може да се позове на него в своята претенция. Видя се, че е възможно политик да бъде осъден заради политическото си говорене спрямо друг политик.
Не съм политик, но как ли би доказал в съда Борисов, че съм идиот, както ме нарече по Нова телевизия? На мен ли ще поръчат съдебно – медицинска експертиза или на него?
Или Копейкин, че съм “майкопродавец”?
Ами проф. Нина Дюлгерова, която се подписа с името си във в. “Труд” под твърдението, че съм “платен”? Как ли ще убеди с доказателства съда, че някой ( освен читателите на моите книги и статии) ми плаща да пиша статиите и книгите си – такива, каквито са?
С такива решения съдиите дават основание на изпечените престъпници да потриват ръце и да се надяват да вземат правосъдието в свои ръце. Дотам води подкопаването на доверието на гражданите в справедливото правораздаване.
Не търся под Волен теле, но е симптоматично, че тъкмо един отявлен рашист успява да осъди в рамките на политическия спор един отявлен противник на рашизма, като Николай Ненчев. Отгоре на всичко на Ненчев не му е за пръв път да бъде влачен по съдилища с обвинения, свързани с накърняването на рашисткото влияние у нас. Прокуратурата му беше повдигнала обвинение, че като министър на отбраната е нарушил интереса на…Русия ( в спор около ремонта на съветските ни изтребители).
После не ме питайте защо продължавам да твърдя ( от десетилетия), че основният проблем на България по трънливия ни път към модернизацията и европеизацията е руският препъни камък. Стърчи навсякъде като МОЧА.
Скандиранията по митингите в София “тук не е Москва” удариха на този камък.
https://ivo.bg/2022/11/14/%d1%82%d1%83%d0%ba-%d0%b5-%d0%bc%d0%be%d1%81%d...
