Турският референдум носи опасност от официално скъсване с Европейския съюз
Процесът по приемане на Турция в Европейския съюз (ЕС) може да бъде временно преустановен, ако на турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган бъдат предоставени разширени правомощия другия месец. Упадъка на върховенството на закона в Турция движи страната далеч от Европа.
Отношенията на Турция с Европа стават от лоши по-лоши, създавайки перспективата за остро скъсване, ако конституционните изменения да бъдат разширени правомощията на Ердоган бъдат приети на референдума другия месец.
Дипломатическият спор с Нидерландия, предизвикан, след като турското правителство пренебрегна отказ от страна на Амстердам за агитация сред диаспората за референдума, е симптом за по-голямата криза, обхванала отношенията между Анкара и Брюксел, подхранвана от постоянния упадък на върховенството на закона под управлението на Ердоган през последните четири години.
Редица европейски правителства ограничиха или забраниха турски министри да агитират на тяхна територия за референдума на 16 април относно предложени конституционни изменения. Панел от правни експерти към Съвета на Европа заяви, че миналата седмица, че предложената президентска система представлява „опасна стъпка назад“ за демокрацията.
В пресметнат ход Ердоган се стреми да подхрани криза, която да обедини националистически настроените гласоподаватели преди вота, преди който, според няколко проучвания на общественото мнение, нагласите клонят към „Не“.
Осъждайки няколко европейски правителства, че са възпрели министри да агитират, турският президент свърза правителствата на Нидерландия и Германия с „нацисти“ и „фашисти“ - остри думи, които трудно могат да бъдат върнати назад.
Същевременно в Нидерландия, Франция и Германия се провеждат критични избори на фона на скок на анти-имиграционно настроени популистки партии.
По-големият проблем обаче не е възпирането на турски министри да присъстват на срещи. Въпросът е дали европейските правителства ще позволят на турското правителство, което потиска свободите, да агитира за повече потискане на свободите на тяхна територия.
Допълнително безпокойство предизвиква фактът, че референдумът ще бъде проведен в условията на извънредно положение, наложено след неуспешния опит за преврат през юли миналата година, в рамките на което положение правителството се възползва да проведе масови чистки.
Междувременно опозицията в Турция се изправя срещу тормоз и ограничения за провеждане на кампании, кюрдски депутати бяха хвърлени в затвора, върховенството на закона се влошава, а свободата на словото и печата са подложени на атака.
Днешната Турция е далеч от бурните очаквания, когато Ердоган, който беше министър-председател до 2014 г., и неговата Партия на справедливостта и развитието дойдоха на власт през 2002 г. въз основа на проевропейска платформа, в която бяха обещавани по-големи права, свобода и просперитет.
Надеждата в европейските столици по онова време беше, че процесът на ЕС ще закотви Турция към Запада и ще циментира демокрацията в страната.
Процесът на реформи обаче залитна преди рязко да отстъпи заради комбинация от международни и вътрешни фактори.
