Удавникът от Банкя се хваща за американската сламка в неговия “Балкански поток”
Министър Теменужка отново цъфна в българския телевизионен ефир да обяснява и замазва като за пред Кремъл какво е изпуснал да каже вчера нейният бос Борисов, който държеше да я прекъсне и да натърти, че щял да строи нови ядрени блокове край Козлодуй именно с американски технологии. Каза го пред специално подбрана публика, включваща синдикалисти, които беше завел на една поляна, еквивалент на “гьола в Белене”, както беше нарекъл строителната площадка за планираната от СССР ядрена централа.
В Москва явно са се ядосали на Борисовото акцентиране. В резултат на това Теменужка днес не просто цъфна да успокоява руския гняв от американския реверанс на поляната, а направо “закопа” анонса на своя началник с уточнението, че тепърва щели да бъдат проучвани въпросните американски технологии. Знаем как “проучваха” прословутата диверсификация на газовите доставки, за която не им стигнаха 10 година да я осъществят на практика, за да не дразнят Путин.
“За да не дразним Путин” е точен цитат от Борисовото телефонно обаждане през онези пролетен ден на 2012 година с цел да ме подкупва като журналист да спра да му “ям кокалите” (пак е точен цитат) по темата за АЕЦ “Белене”, твърдейки, че съм първият, който научава (при това лично от него и по негова инициатива) за решението му да спре изграждането на централата. Същата, която после пак обяви за годна да бъде строена, като напоследък впрегна и Росен Плевнелиев да ни убеждава за същото от позицията на някогашен противник руските стратегически сценарии на юг от Дунава.
Припомням, че през 2012 година използвах онова телефонното обаждане да попитам Борисов кога ще бъде премахнат от центъра на София Монумента на окупационната червена армия МОЧА. Отговори ми, че в момента се водят преговори с “Газпром” за доставките му и не искал да “дразни Путин”.
Борисов разиграва театъра с гръцкия интерконектор като в някаква гръцка трагикомедия. Направи всичко възможно да отложи във времето началото на изграждането му. Така и не го довърши в рамките на своите три мандата. За да не дразни Путин.
Виж, за “Турски поток”, за който е поел ангажимент пред бащицата от Кремъл, се намериха и милиардите, и фирмите, сред които лъсват руските компании под (саудитско) прикритие, за да рапортува нашият премиер пред Кремъл, че е изпълнил ангажимента, заради който явно е принуден да жертва политическата си кариера. Защото заради този поток той пропусна да скочи навреме от потъващия в него кораб на своето лидерство, давайки си явно сметка, че с всеки изминал ден айсбергът на гражданското недоволство в България прави все по-невъзможно поредното му оцеляване и прераждане като капитан на борда.
Опитите на Борисов да се подмазва на американците, но и в същото време да не дразни Путин, са също толкова обречени, колкото и управлението му. Но се опитва да спечели още малко време. Помним шамарът, който му удари руският външен министър Сергей Лавров преди шест години, когато му каза, че трябва да се срамува за спирането на “Южен поток”, макар че решението за това беше взето и оповестено лично от Путин. Явно нашият Шиши от Банкя не желае този път да получи руски юмрук в зъбите и подскача на тепиха в уговорения мач с Кремъл с навеждания към американския ъгъл с надежда да умилостиви и него.
Късно и прекалено прозрачно е това усилие на Борисов да залага на кукичката за лов на американски наивници проекти, които дори не са в зародиш. А и неговата мама Меркел си отива по естествени причини, вместо да бъде прогонена от германците, както прогнозираха през 2016 и 2017 години най-бесните апологетите на Борисов покрай голямата криза с мигрантите в Европа. Същите тези кресльовци, които тогава обиждаха на “баба” госпожа Меркел, сега уважително й се умилкват с коментари в герберясалите медии каква чест е за Борисов да бъде подкрепен от партията на Меркел.
Нито за нова партида американски Ф-16, за които в същия подмазвачески дух заговори властта, нито за неродените ядрени “иванчовци” от американски произход край Козлодуй това правителство и този парламент няма да могат да предприемат каквито и да било практически стъпки. “Щедрите” им препратки към далечното бъдеще в това отношение само целят да създадат впечатление, че краят на ерата Борисов е поставила едва ли не началото на стратегически завой с поглед към Америка след дългото угаждане на Русия, от което резултатите са видими, а не хипотетични.
Това е стратегията на отчаяно давещия се в своя Банкянски поток задъхан Шиши от Банкя, който се опитва да се хване за американската сламка и да помаха на българската публика за последно сбогом от този сал, който му се привижда като единственото спасение.
Защо се напъва, след като никой не му вярва? В епохата на управлението на простите, която той олицетворява, отговорът е също толкова прост: защото толкова си може.
