Още 8 европейски страни се присъединиха към санкциите на ЕС срещу раzия. Балканският фронт се разшири със Северна Македония, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина. Страните от зоната за свободна търговия с ЕС Исландия, Лихтенщайн и Норвегия също станаха част от този блок. Всички подкрепиха тавана на цените на руския петрол.
Вече и Орбан, по малко име Победител, се предаде. Отказа се да блокира европейската нова помощ от 500 милиона евро за Украйна.
Виктор е victim на своята зависимост от “Третия Рим”. Изглежда се обръща към своята столица Будапеща, завладяна от неговата опозиция (както ще стане в София наесен с опозицията на ГЕРБ)? Urbi et Orban, по подобие на Urbi et Orbi ( към града и света) , както папите се обръщат към множеството от балона на базиликата Свети Петър в Рим.
Унгария в това отношение върви в крак с бремето. Неговото друго име на континента, извън ЕС, но с разбираемо желание да се намърда вътре, е Сърбия. Сърби я все по-непоносимо нашата съседка крастата на русофилията, прераснала в рашизъм. Не иска вечно да й сърба попарата.
Сръбският президент Александър Вучич вече направи тези дни две бързи стъпки в посоката към присъединяване към България. Обяви в началото на тази година, че повече няма да се кандидатира за президент.
Шегувам се за “присъединяването към България”, но това е историческия момент, когато България е крачка пред Сърбия по европейска линия.
Къде са патриотарите ни Копейкин, Трифонов и все повече приличащият на тях Румен Радев, че да се зарадват?
Олекна му на Вучич с факта, че няма да се бори пак за народната (рашизоидна) любов. След това се почувства свободен да каже, че Крим е украински, както и Донбас. И така и ще си останат завинаги, рече той преди да напусне демонстративно среща на ръководството на собствената му Сръбска прогресивна партия, която би се разпаднала – точно както би станало с ГЕРБ в случай, че нейният собственик я напусне.
Кой все повече се откроява на този фон в региона като противник на необратимата тенденция народите и техните държави да се стремят към западния европейския жизнен стандарт с все по-нестандартната си за ЕС и НАТО позиция на “неутралитет” спрямо рашистката агресия?
Т(р)ъжна работа е пак да сме дали нещо на света, но на руския.
Интервюто на през. Румен Радев пред “Дарик” стана поредното доказателство за устойчивата му промосковска позиция, в крак с бремето да бъдеш главнокомандващ на натовска държава, но да командваш на практика “дълбоката” рашизоидна част от нея.
Украинската Рада все още мълчи за Радев и за нерадостната съдба да имаме президент, който е на страната на “неутралното съгласие” с агресора.Уви, както виждаме, по-скоро Сърбия ще оздравее от рашиската треска, отколкото Радев да се откаже от нея.
https://ivo.bg/2023/01/24/urbi-et-orban-2/?fbclid=IwAR0i-oGyAJk8OPRlhzWO...
