В България няма политическа воля за късане с “Лукойл”
https://euractiv.bg/section/%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b3%d0%b5%d1%82%d...
Българската държава е на път да скъса с руския природен газ, да разнообрази и доставките на ядрено гориво от 2024 г., но с руския петрол няма да ѝ се получи. Липсва политическа воля, следователно – и законодателни решения.
България иска да бъде изключена от общото европейско вето за внос на петрол от Русия. А вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев вече заяви, че опит за национализация на рафинерията в Бургас, приватизирана през 1999 г. от руската компания “Лукойл”, би вкарал България в “огромен международен казус”.
“Защото ще експроприираме дялове на частна компания, която не е в забранителен списък (на ЕС спрямо Русия заради войната в Украйна, б.а.). “Лукойл” са си организирали нещата така, че компанията всъщност е швейцарска, а не руска собственост”, каза Василев. От средата на 2021 г. регистрираното в Швейцария Litasco е собственик на българските активи на “Лукойл” – продава нефта и прибира печалбите.
Няма политическа воля
За национализация или поемане на оперативен контрол върху активи на “Лукойл” в България се заговори след като миналия месец Берлин одобри законодателна промяна, която позволява на германското правителство да поеме временен контрол върху критична енергийна инфраструктура. Така Федералната мрежова агенция на Германия поема до 30 септември контрола върху най-голямото газохранилище в Германия, което бе на свързаната с “Газпром” Gazprom Germania.
Миналата седмица в декларация, огласена в парламента, “Демократична България” (ДБ) – един от четиримата партньори в управляващата коалиция, призова за “подготовка за възможно поемане на контрола върху различни активи на “Лукойл България” на българска територия, ако националният интерес изисква това”. Искането бе поставено наред с други в контекста на “скъсване с путинския модел и влиянието на Русия в България”.
Както и в Германия, така и в България за целта е необходим специален закон. Но в 47-ото НС не може да се събере мнозинство за приемането му. В управляващата коалиция БСП – партията, която се обяви и против изпращане на военна помощ за Украйна и настояваше за преговори за руския газ, ще е против. Не е сигурно, че и депутатите на “Има такъв народ” и политическата сила начело на управлението – “Продължаваме промяната”, биха подкрепили подобен законопроект. Без съмнение ДПС ще са противници – лятната резиденция на почетния председател Ахмед Доган в парк Росенец е върху парцел, осигурен от “Лукойл”. ГЕРБ, през чието управление компанията затвърди практиката да не плаща данък печалба, също ще са в лагера на противниците на подобен проект.
Запитан дали се готви такова извънредно законодателство, председателят на ПГ на “Продължаваме промяната” (ПП) Андрей Гюров заяви пред Euractiv: “Засега не подготвяме такъв закон”. Депутатът от ДБ Ивайло Мирчев, който е и заместник-председател на парламентарната енергийна комисия, каза пред Euractiv, че “засега не предвиждаме законодателни промени за одържавяване на руска собственост на българска територия”.
“Засега смятаме да се придържаме към санкциите на ЕС, които предвиждат замразяване на активи на физически лица по санкционните списъци на Съюза.
Искаме “Лукойл Нефтохим Бургас” да започне да си плаща данъците, защото ощетява българския данъкоплатец с между 100 и 200 млн. лeва на месец. Министерството на финансите трябва да свърши това, настояваме също да бъде сменен българският представител в управата на рафинерията. Като крайна мярка може да се стигне и до поемане на оперативния контрол върху нея от държавата. За замразяване на активи и поемане на контрол може да се мисли и за други руски обекти на българска територия, като например спортно-оздравителния комплекс Камчия”, каза още Мирчев.
Последствията за България
На въпрос необходимо ли е специално законодателство, ако има политическо решение за национализация на руски компании, доц. д-р Боряна Мусева, зам.-председател на Международния арбитражен съд при Института по международно частно право, заяви пред Еuractiv: “Задължително трябва закон, но и да са налице допълнителни предпоставки”. Тя се мотивира така: „Национализацията“ означава отчуждаване, а отчуждаването е драстична форма на засягане на неприкосновеността на собствеността. Според чл. 17, ал. 5 от Конституцията принудителното отчуждаване е възможно само за държавни или общински нужди въз основа на закон, при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение. Т.е. от гледна точка на Конституцията трябва закон, но и да са налице другите условия, които в случая по-скоро отсъстват.
Отделно, инвестициите на руските компании у нас се защитават въз основа на чл. 4 от Договора между нашите две държави за насърчаване и взаимна защита на инвестициите. Там изрично е казано, че инвестициите на инвеститори на едната договаряща страна, извършени на територията на другата договаряща страна, не могат да бъдат експроприирани, национализирани или подложени на мерки, еквивалентни по своите последствия на експроприация или национализация, с изключение на случаите, когато такива мерки се вземат в обществен интерес по установения от закона ред, нямат дискриминационен характер и са придружени с бърза, адекватна и ефективна компенсация”.
На въпрос в кой случай това ще предизвика арбитражни искове, д-р Мусева заяви, че при нарушение на чл. 4 от Договора за насърчаване и защита на инвестициите, инвеститорът има право да сезира български съд или арбитраж или, по свой избор, международния арбитражен съд. Тя отбеляза още, че подобен спор може да бъде отнесен за разрешаване и от Арбитража към Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон съгласно Конвенция за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави.
Запитана възможно ли е да се приложи за бургаската рафинерия, чийто собственик Lutasco е регистриран в Швейцария, адвокат Мусева каза: “Да, с Швейцария имаме също Договор за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, в който се съдържат сходни гаранции за защита на инвестициите и способи за разрешаване на споровете при нарушаването им. Обвързва ни и посочената по-горе конвенция за уреждане на инвестиционни спорове”.
Eдин много специален статут
Но и без спецзакон, българската държава може да въздейства върху търговската и финансова политика на “Лукойл” в България – стига да поиска. Инструментът е т.нар. “златна акция”, която държавата си запази при приватизацията на “Нефтохим”, както и чрез контролните си органи – НАП, митници, финансово разузнаване. Акция №1, както е записана в договора, е равностойна на гласовете на 34% от притежаваните акции. С нея могат да бъдат блокирани решения за ликвидация или преобразуване на предприятието, както и за вливането му в друго дружество. Освен това обаче може да бъдат спирани решения за рязко увеличаване на цената на горивата, за прекратяване или намаляване на пpepaбoтĸaтa нa петрол или ако собственикът реши да cпpe пpoизвoдcтвoтo нa гopивa. Благодарение на “златната акция” дъpжaвaтa имa peшaвaщ глac и пpи пpeдocтaвянe нa дocтъп дo пpиcтaнищни cъopъжeния или пpoдyĸтoпpoвoди нa дpyжecтвoтo и пpи измeнeниe в ycтaвa мy. Но как са действали последните двама представители Румен Овчаров (БСП) и Красимир Първанов (ГЕРБ), който пое “златната акция” през 2017 г. – в името на националния интерес или в полза на “Лукойл”? Овчаров е известен като отявлен защитник на българо-руските енергийни връзки, а подписът на Първанов под един анекс задължи България да строи АЕЦ “Белене” и да плати по-късно за двата реактора.
Пристанище Росенец е основно петролно пристанище на България. Инфраструктурата на “Нефтохим” може да се ползва само от “Лукойл”. Преди време някогашният политик от СДС Едвин Сугарев разкри клаузи от договора за приватизация, съгласно една от които – чл.15, т.2, се дава разрешение на Общото събрание да взема решение за „отказ да се предоставя достъп до пристанищните съоръжения и петролопроводите срещу справедлива възнаграждение“ – включително на „държавни органи в рамките на осъществяваните от тях функции“. Чрез “златната акция” обаче държавата може да наложи вето.
Още през януари т.г. енергийният министър Александър Николов заяви в парламента, че държавният представител Красимир Първанов не е отчитал дейността си пред Министерството на енергетиката. Тогава той обеща представителите на държавата в “Лукойл Нефтохим България” “да бъдат определяни по ясни критерии за избор и прозрачно проведена състезателна процедура и при изготвен анализ за ползи/риск за държавата”. Не е ясно кога и дали изобщо ще бъде сменен Първанов, тъй като това би трябвало да стане на годишно общо събрание на дружеството. Вицепремиерът Асен Василев не е коментирал тази тема.
Какъв е контролът
Години наред, въпреки своите 34% в рафинерията и представител в Надзорния съвет, държавата нямаше особено ясна представа за количествата нефт, които влизат през терминала в Росенец. Повече от две години шефът на Агенция “Митници” Ваньо Танов се бори с “Лукойл”, за да бъдат монтирани на входа, откъдето влиза целият петрол, измервателни уреди – съгласно разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове. В крайна сметка след увъртания, бавене и съдебни дела това се случи към 31 май 2013 г.
На запитване, изпратено от Euractiv към Министерството на финансите за броя измервателни уреди, от МФ отговориха, че “към настоящия момент на територията на данъчния склад Пристанищен терминал „Парк Росенец“ на лицензирания складодържател „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД са монтирани 7 броя интегриращи комуникационни устройства за наблюдение и контрол с общо 39 броя средства за измерване и контрол на местата за въвеждане и извеждане на акцизните стоки”.
По закон нивомери трябва да бъдат монтирани на всички контролни точки по въвеждане и извеждане на горивото.
“В местата за съхранение на акцизните стоки са монтирани други 39 средства за измерване на ниво на течности. За целите на контрола същите са обезпечени с митнически пломби”, посочват от МФ. Това е важно уточнение, защото през 2013 г. стана известен случай, при който четирима митнически служители неправомерно бяха премахнали митнически пломби на част от измервателните уреди в пристанището и превключили част от уредите на тестов вместо работен режим. В резултат на тези действия пристанище Росенец е било оставено без надеждно функциониращ митнически контрол, а в този период от него са били изведени големи количества горива, гласяха тогава констатациите на митниците.
От 2020 г. данъчният склад разполага и със система за видеонаблюдение и контрол. А на митнически пункт „Нефтопристанище“ работят 7 митнически служители, като е осигурен денонощен митнически контрол чрез физическо присъствие на дежурни митнически служители, които извършват ежедневни проверки по митническото и акцизното законодателство, съобщиха от МФ. От юни м.г. във всеки екип, освен митничари, са включени и служители на НАП и на Гранична полиция, като при внос присъства и служител на Икономическа полиция, обясниха от Министерството на финансите. През 2021 г. митническият пункт (на пристанище Росенец) е администрирал приходи от ДДС в размер на 676 515 399 лв., което е с над 90 млн. лева ръст спрямо същия период на 2020 г., се казва в отговора на МФ.
Сега, към трудния контрол на “Лукойл” в България и избягването на данък печалба, се прибавя и господстващото положение на пазара. Ако държавата смята да поиска дерогация от руското петролно ембарго, вместо да действа с инструментите, с които разполага, значи не е много по-различна от ония, на които е поверила златната си акция.
