В България проруската политика вече не чака инструкции от Москва

Дневник

„Там, където институциите са слаби, Русия дори може да опита да овладее държавата, какъвто е случаят с България. Амбицията – макар и посрещана със силна съпротива от мнозина в страната – изглежда, е да се изградят мощни мрежи от съюзници и клиенти в страната и в същото време България да бъде оставена да бъде член на НАТО и ЕС именно за да играе роля на „троянски кон“.

Това пише анализаторът Марк Галеоти в ново изследване „Контролиране на хаоса: Как Русия управлява политическата си война в Европа“, публикувано в началото на месеца от Европейския съвет за външна политика.

В текста той казва още: „Макар че вероятно е прибързано и нечестно да се твърди, че България вече е „в напреднала фаза на овладяване на държавата“, стряскащо е до каква голяма степен политически, културни и икономически интереси често са обвързани с руската петролна компания „Лукойл“ и различните поделения на тази най-голяма компания и данъкоплатец в страната.

Особено показателен е начинът, по който български медии създават и разпространяват проруски истории не заради натиск или обещания, дадени им от Москва, а защото за тях вече има готов местен пазар. Това задвижва и политическия процес, което предполага, че в България вече се върти един порочен кръг независимо от руските действия.“

Марк Галеоти споменава България и когато обяснява, че „Москва страда от болезнен недостиг на „мека сила“ (soft power) – капацитет да влияе чрез чувства и даване на положителен пример“.

За хората на Запад – продължава авторът, „меката сила“ не се вписва в контекста на активните мероприятия, но в руското мислене това е само още едно средство за въздействие над държавите в преследване на собствена полза.

„Нещо повече – то е движено от държавни действия, а не от гражданското общество. Често руската „мека сила“ е ограничена до национални лидери, за които образът на Путин е пример за решителен модерен автократ. В Югоизточна Европа това може да се възползва от общата вяра в България и Сърбия, а също и от историческата роля на защитник, включително срещу Османската империя. На други места Русия има образ – макар и поради митологизирани и погрешно разбрани причини – на преграда срещу предполагаема американска хегемония или като на бастион на традиционните ценности.“

В анализа е приложена и схема с координатна система с два определящи фактора. Първият е степен на сила на институциите, определяна според Индекса за нестабилност на държавите, изработен от Фондацията за мир (Fund for peace fragile states index).

Вторият е степен на свързаност/податливост, основаващ се на световното проучване на американския институт „Пю“ за отношението към Русия, моделирано според нивото на икономическа зависимост/проникване на руския бизнес в икономиката на съответната държава.

В тази таблица само България и Гърция са представени като страните с най-силна свързаност с Русия и най-слаби институции. Затова и те са в категорията „овладяване на държавата“.

С толкова слаби институции, но с по-малка степен на близост с Русия са страни като Унгария, Черна гора и Румъния. Поради това към тях подходът е друг – да се вреди на държавата, да се раздухват вътрешни вражди, несигурност и разединение с цел страната да не е в състояние да играе силна роля.

С използването на различни средства тази тактика не цели прокарване на някаква ценностна алтернатива, а се поставя под въпрос колко вкоренени са в обществото ценностите на свободния свят и подкрепата за политиките и институциите на Запада.

kafeneto.wordpress.com