В България управляват всякакви
Огнян Минчев*
Не ме изненадва наличието на битов фашизъм в България. Именно битов – инстинктивен, неконцептуален, не-структуриран като идеология.
Този фашизъм е агресивната мизантропия на средно-статистическата мутра, със или без причина озлобена до дъното на душата си, която проектира тази злоба в практическа омраза към околните. Когато няма представители на други раси, етноси, вероизповедания, политически пристрастия, този битов фашизъм се практикува върху всеки по-слаб, изпречил се на пътя на озлобения примат…
Не ме изненадва наличието на подобни индивиди в институциите на властта. При това те не са концентрирани изключително в една партия или коалиция – въпреки, че една от тях напоследък оправдано стана особено често споменавана в този контекст.
Демокрацията е процес на представителство на значимите възгледи и интереси в обществото. След като нещо съществува в значими размери като обществено настроение и светоусещане – редно е да го има и в представителните институции – независимо дали за останалите това е допустимо или неприятно.
Впечатлява ме по-скоро нещо друго. За повече от четвърт век в България не бяха изградени критерии и изисквания за допуск до значими – високопоставени политически позиции. Един от тези задължителни критерии е отработването на връзката „глава – уста“.
Ако трябва да определим цивилизационния процес с една фраза, то това е – поставяне на бариери – цензори между мисълта и изговарянето й, които се създават в процеса на възпитанието – на социализацията.
Някой би възразил – хората са длъжни да мислят добре и възпитано, а не само да говорят така. Съгласен съм! Но ако все пак между двете уши се е зародила злобна мисъл, некрасива оценка, пренебрежително високомерие или злобно осмиваща шега, възпитанието и цивилизоваността са тези, които упражняват необходима цензура, за да не излита всичко това свободно през устата.
Ако това е изискване към всеки що-годе възпитан човек, очаквано по-голямо е изискването към тези, които се занимават с политика. Политиката е занаят на публично посредничество с цел постигане на споразумение и съгласие.Тук възпитанието е само основа, която трябва да се надгради със специфични умения за подредено общуване.
В България са не един или два прецедентите, при които високи позиции в политиката се заемат от преки наследници на Алековия бай Ганьо. Подобно на своя прототип, тези хора са чували за това, че публично не се говори така, както в кръчмата, но са лишени от своите първи 7 – или повече години, в които разликата се възпитава и осмисля.
Казано с две прости думи – България твърде често се управлява от простаци. Някои от тях относително бързо „включват“ и след време само акцентът, интонациите и специфичното чувство за хумор издават истинското съдържание на черепната кутия. Други така и не вдяват…
Причините са много. Една от тях е от ключово значение. Българите не обичат обществената йерархия. Те не уважават по-можещите, по-знаещите и по-възпитаните, не им се доверяват да ги водят.
В България елити съществуват доста условно и битието им е много нестабилно, а съдбата – променлива. Затова ни управляват всякакви – който се случи. Много често – без бариери по пътя „глава – уста“. Без бариери по пътя „задник – уста“… Затова те често формират коалиции „задник – задник“…
Единствената ни утеха може да бъде фактът, че в целия свят расте броят на властниците, събирани от кол и въже.
*Текстът е публикуван на фейсбукс страницата на автора.
kafeneto.wordpress.com
