Тези, които ни управляваха през последните 27 години, промениха, преустроиха и позлатиха живота си. Но народът е натикан на дъното на мизерията и нищетата. Питам се това завист ли е към богатството и разкоша на управляващите? Не! Това е погнуса и отвращение, защото знам, че всичко, което са придобили и натрупали, не е станало по най-честния начин. Погнуса от това, че тези управляващи виждат как изнемогват 90% от българите. Погнуса от това, че всички българи, работили честно и съвестно по над 40 години, са поставени в нечовешка бедност и лишения. И не предприемат нищо, за да живне този народ. Така не може, господа управляващи.
В Хърватия направиха минималната пенсия 500 евро. А при нас какво е? Пенсия по-малка от 75 евро за по над 40 години трудов стаж.
Как да повярвам, че за нас, пенсионерите, няма пари бе, хора, как и откъде се намират пари все за управляващите? И как се чувстват родните депутати на фона на човешката мизерия, на просещи и ровещи по контейнерите.
Яростната омраза на хората се заселва с всеки изминал ден от това, че виновните за сбъркания преход все още не са наказани. Не са наказани и тези, които доведоха демокрацията в България само и единствено за лична употреба и узакониха експлоатацията на човешкия труд.
Всяко търпение има граници, но човешкото търпение на пенсионерите също има предел.
Валерия Стефанова,
